Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Повече се среща в домашните градини от любители овощари. Среща се като храст или дърво. Присадените дървета имат обикновено 3-4 метра височина и 4-5 метра широчина. Някои силно растящи сортове може да достигне до 7 метра. Встъпва рано в плододаване 3-4 години след засаждането и плододава редовно в продължение на 25-30 години. Дюлята се използва и като подложка за круша. Интензивните крушови дървета както споменах в предната статия, се създават основно от крушови дървета, присадени на дюлева подложка. Дюлята е един от най-късно цъфтящи овощни видове. Цъфти края на април-началото на май, поради което рядко се получават повреди по цветовете от повратни мразове. Ботаническата зрялост на дюлята настъпва в началото на октомври. Дюлята изисква достатъчно топлина  за нормално узряване на плодовете. Дюлята е взискателна към влагата в почвата, което се налага да се отглеждат на поливни площи.  При недостатъчно влага дърветата на дюлята имат слаб растеж, плодовете остават дребни, с голямо сърце и много каменисти образувания в месото, а добивите силно намаляват.   

Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина 

Подходящи почви за отглеждането на дюли са умерено влажните, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Без варовик или с дълбоко разположени карбонати. Дюлевите дървета се формират като подобрена етажна и свободнорастяща корона. Поради ранното встъпване на дърветата в плододаване и увисване на скелетните части заради тежестта на плодовете, се налага по време на формирането те да се съкращават, за да се изгради по-стабилен скелет. Поддържането на почвената повърхност, тореното  и напояването не се различава от тези мероприятия при ябълковите и крушови насаждения.


Както всички овощни видове и дюлята се напада от болести и неприятели. Икономически важни болести при дюлята са кафяво гниене: третира се с КАПТАН 80 ВГ в доза 150-180 г/дка. Огнен пригор с него може да се борите с: Купрохай 50 ВП в доза 150 г/дка. От неприятелите се напада от Източен плодове червей – може да използвате Вазтак Нов 100 ЕК  в доза 0.0125% мл/дка. Друг неприятел – листни въшки. Тук може да се третира и с Дека ЕК в доза 30-50 мл/дка.


Одобрени плодожки при дюлята са МА и ВА 29, които се използват и за крушовите сортове. От дюлевите сортове са известни малко. Хемус- създаден е в АУ- Пловдив. Има едър плод, притъпено крушовиден, със слабо изразена шийка, покрит с фин мъх. Зрее края на септември началото на октомври, умерено растящ е с добри качества.

Триумф – с едри плодове, закръгленокрушовидни, със слабо изразени ребра, зеленикавожълти, с мъх. Този сорт зрее през втората половина на октомври. Умерено растящо дърво, опложда се от Асеница и Хемус.


Асеница- плодовете са едри, кълбовидно-конусовидни, гладки или слабо ребристи, покрити с фин мъх. Зрее през първата половина на октомври.