Родината на крушата не е точно установена. Възможно е да произлиза от Кавказ и Северен Иран, където се срещат гори от диви круши. Диви круши се срещат из цяла Европа и Азия. Някои твърдят, че по произход е от  Близкия Изток  и по-скоро от Китай. Произходът и е спорен. Има много твърдения и теории.

Крушата е вторият най-популярен овощен вид  между овощните култури на умерения климат. В днешно време страните отглеждащи най-много круша са Италия, Китай и Сащ. В България крушата се отглежда в цялата страна, но най-много насаждения има в районите, в които е концентрирано ябълковото производство.

Крушата е по-взискателна към топлината от ябълката. По отношение на ниските зимни, температури по време на дълбокия покой, крушата е по-чувствителна. Относно влагата крушата е влаголюблива, нищо че е по-сухоустойчива от ябълката. Обикновената круша е полиморфен вид и образува дърво с височина повече от 15 метра. Размерите на дърветата зависят и от характерните особености на сортовете. Например сортовете – Попска круша и Хардиева масловка са с големи корони, а сортът Пас Красан е с малка. Някои сортове на крушата са самостерилни и лоши опрашители.

Известно явление при крушата е ‘‘ партенокарпия “ , което означава образуване на плодове без оплождане. Крушата се  присажда  предимно върху клонови плодложки от дюля и по-ограничено върху семенни подложки. При семенните подложки се използват  семеначета от диплоидни форми ( с повече от 7 семена в плод) на обикновена дива круша и от културни и полукултурни сортове като: Хардиева и Вилямова масловка. .Присъдените дръвчета върху семеначета, образуват големи по размери дървета, встъпващи в плододаване 5-6 години след засаждането им и жизненият им цикъл е около 40 – 50 години. Кореновата им система прониква по-надълбоко в почвата, поради което дърветата понасят по-добре почвеното засушаване. Клоновите подложки от дюля ограничават растежа, но ускоряват встъпването в плододаване на присъдените върху тях крушови дървета. Жизненият цикъл на дърветата е в пъти по-малък от този на семенните подложки. Живеят средно между 20 -25 години. Кореновата система на дюлевите подложки е по-плитко разположена и изисква редовно поливане и за предпочитане е чрез  капково напояване. Често използвани клонови подложки са МА ( Анжерска дюля ) – дръвчетата имат умерен растеж и ранно встъпване в плододаване. ВА 29 ( С 29-1 ) придава малко по-силен растеж и по-сухоустойчива със сравнение от МА. Крушата като всеки овощен вид, но и като всяко растение се напада от болести и неприятели.

Икономически по-важни болести са Струпясването – както и при ябълката и тук причинителя (гъбата) зимува в окапалите листа. По листата се образуват дребни, неправилно закръглени , масленозелено петна покрити с плесен. Борба може да се води с Делан про-250 мл/дка – първото пръскане с него е във фаза разпукване на пъпките и второто, когато плодовете са достигнали 70% от размера си. Шампион ВП- 300 гр/дка – може да се прилага след прибиране на продукцията, както и във фаза “ миши уши “.  Брашнеста мана – Топаз 100 ЕК – 50 мл/дка. Един от най-опасните неприятели по крушата е Крушовата листна бълха. Възрастните бълхи зимуват под напуканата кора или под растителните остатъци. Излюпените ларви на пролет проникват вътре в разпукващите пъпки и смучат от младите листенца.

Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина 

По-късно се заселват върху листата, клонките и плодовете. Борбата срещу крушовата листна бълха може да се води с: Децис 2,5 ЕК – 0.50 мл/дка. Вазтак Нов 100 ЕК – 0.20 мл/дка.

Известни са повече от 5000 сорта круши. В България се отглеждат около 300. Сортовете се разделят на летни ( узряват през юни и юли) есенни ( узряват през последното десетневие на август и началото на септември)  и зимни ( узряват през краят на септември началото на октомври).


Летни сортове са: Трапезица- зрее в началото на юли, силно растящо дърво е и устойчива на стропясване.

Есенни сротове: Вилямова масловка – зрее края на август, умеренорастящо дърво и устойчива на струпясване. Хардиева масловка – зрее краят на август началото на септември, силно растящо дърво.

Зимни сортове круши: Попска-зрее в началото на октомври, силно растящо дърво, но лош опрашител. Харденпонтова масловка – зрее краят на септември началото на октомври, дърво с умерено до силнорастящо.