Отглеждането на ябълката, но и на останалите овощни видове се определя основно от типа на почвата, релефа, климатичните условия, засаждане ,формиране на дърветата, поливането и снабдяването им с хранителни вещества. Агротехническите мероприятия се свеждат до поддържането на почвеното плодородие и създаване на условия за производство на максимално количество плодове. Поддържането на почвената повърхност предимно се състои от прилагането на черна угар. Но продължителното й прилагане води до влошаване на физичните свойства и обедняването й на органични вещества , което налага да се внасят органични торове, или се отглеждат култури за зелено торене. Зеленото торене или угарно-сидератна система набира бързи темпове в овощните градини.

Положителното действие на тази система е снабдяването на почвата с органични вещества, подобрява структурата й, намалява риска от ерозия, отмиването на хранителни вещества и подобрява въздушният и воден режим. Ябълковите дървета се нуждаят от всички хранителни елементи и недоимъкът на един или друг, може да се разбере, чрез реагирането на ябълковото дръвче, с ясно изразени промени във вегетативните части и плодове. Когато връхните клончета не могат да минат границата над 15 см дължина, листата си остават светлозелени, пожълтяването им настъпва по-рано и се наблюдават дребни плодове. Тук ябълковото дърво дава индикация, че изпитва азотен глад. Внасянето на азотни торове   14-25 кг/дка става ежегодно на три пъти- през есента, пано на пролет и средата на май. Фосфорният глад е по-рядко явление при ябълковите дървета.

Присъединете се към Фейсбук групата        Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина

Поради способността на ябълковите дървета да извличат достатъчно фосфор от почви, които други дървета не биха могли. Симптомите при фосфорното гладуване са слаб растеж, дребни и матовозелени листа. При нужда и в зависимост от плододаващите насаждения на декар се внасят до 8 – 10 кг. Калиевият глад се изразява в слабо оцветени с лошо качество плодове, а при много голям недостиг листата са маслиненокафяви , завити нагоре с хлоротични ръбове, които пригарят. Тези признаци се наблюдават най-напред в основната част на летораслите като след това се придвижват към горните листа. При нужда се внасят 14 – 18 кг на декар. Друга важна особеност при отглеждането на ябълкови дървета е поддържането на оптимална влага в почвата. Необходима за добра плодова реколта и за залагане на плодни пъпки. Ябълките могат да се поливат по няколко начина-гравитачно, чрез капково и дъждуване. Гравитачното се извършва с предварително изкопани бразди. Този вид поливане е приложимо в градини с много малък брой дръвчета. Ябълките реагират добре на дъждуването, което им осигуряват почвена и въздушна влажност. Въздушната влажност се отразява добре на растежа и плододаването на дърветата, но е предпоставка за развитие на опасни гъбни болести. Най-подходящата система за поливане и най-ефективна е капковата система.  Чрез нея се дозира точното количество вода  и внасянето на хранителни елементи съобразно нуждата на дръвчето.