Мушмулата е с ограничено стопанско значение. Произлиза от Кавказ. Отглежда се като единични дървета в дворните и вилните овощни градини. Плодовете й се консумират главно в прясно състояние късно през есента, когато омекне плодовото месо. Мушмулата образува малко дърво, но може да се развива и храстовидно. Дърветата имат слаб растеж и встъпват в плододаване 2-3 години след засаждането. Мушмулата цъфти късно (заедно с дюлевите сортове или след тях) края на април- началото на май.

Както вече споменах и плодовете узряват късно. Беритбата им се извършва обикновено след падане на първите слани. Мушмулата понася без повреди обикновените за нашата страна зимни студове ( -20  -23°С), но при по-ниска като -27°С е гибелна за дръвчето. От повратните мразове не се поврежда, поради късното цъфтене. Ранните есенни слани се отразяват много благоприятно за омекването на плодовото месо. 

Този овощен вид е сравнително невзискателен към почвените условия, особено ако е присадена на подложка глог. Когато е присадена на дюлева подложка не бива да се отглежда на бедни, сухи и варовити почви. Мушмулевите дървета се формират със свободно растяща корона.  В млада възраст резитбите  трябва да са минимални, а при нарастване на плододаването се налага редовно да се просветлява короната и периодично да се подмладява плододаващата дървесина. При отглеждането на мушмулата повече грижи се налагат ( обработка на почвата, торене, напояване) се налагат когато дърветата са на дюлева подложка. Когато подложката е глог мушмулата може да се отглежда на зачимени площи. 

Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина 

При мушмулата има малко на брой сортове. Отглеждат се подобрени форми от обикновените и едроплодните мушмули. Обикновените имат по-силен растеж на дърветата и средно едри овални плодове, а едроплодните са с по-слаборастящи дървета и с по-едри, сплеснати плодове. За сортовете мушмула са подходящи дюлевите подложки МА и ВА 29, които се използват и при крушата и дюлята. При отглеждане на по-сухи почви се използва подложка глог.

Икономически важни болести при мушмулата са ръжда и кафяво гниене. При кафяво гниене може да се използват Купрохай 50 ВП- в доза 150 гр/дка, Витра 50 ВП- в доза 150 г/дка, Бордо Микс 20 ВП – в доза 375-500 г/дка. От неприятелите най-големите повреди се нанасят от щитоносните и листните въшки. Срещу щитоносните въшки може да се третира с Клоузър 120 СК – в доза 40 мл/дка , за листни въшки Дена ЕК- в доза 30-50 мл/дка, също така и Дека ЕК – в доза 30-50 мл/дка.