Почвата е сложен комплекст от много фактори. Влиянието на механичния състав, физичните свойства и химичните особености на почвата действат съвкупно върху лозовото растение. Тяхното съвместно взаимодействие влияе върху растежа, развитието, продуктивността и качеството на лозата. Те се разделят на няколко почвени типа. По механичен състав се разделят на: скелетни (чакълести), песъкливи, глинести и глинесто-песъкливи.

Скелетните или каменистите почви се характеризират с добър въздушен и топлинен режим. Масово се използват за отглеждане на лозя. Грубият им скелет предпазва от изпаряване падналите валежи, и повишава температура на почвата. Скалните отломки предпазват почвата от ерозия и плевелна растителност. Такъв вид почва у нас се срещат в района на Карлово и Сливен, където главно се отглежда Мискет червен за производство на бели мискетови вина. Заради по-слабата си запасеност с органични вещества, растежът на лозите е по-слаб, а средните добиви не са високи, но са с високо качество. 

Песъкливите почви са със съдържание на глинести частици 10-15% и съдържание на пясък 50 -60%. Тези почви през пролетта се затоплят по-бързо и усилват растежа и всмукателната способност на кореновата система. Предимството на песъкливите почви е способността им да изсъхват след обилен дъжд, което е плюс за навременна борба срещу болести и неприятели по лозата, както и други агротехнически мероприятия. Почвените обработки се извършват по -бързо и по-леко. На този тип почви плевелите и гъбните болести се развиват по -слабо. Въпреки всички тези предимства песъкливите почви имат и своите недостатъци. Този тип почви имат по-лош хранителен режим и се нуждаят от торене, и при необходимост се поливат и за предпочитане е капковото напояване. Върху тези почви се отглеждат сортове за висококачествени бели вина.

Песъкливо-глинестите почви съдържат най-малко глина в себе си около 20 до 35%. Тези почви се отличават с много добри благоприятни механични, физични и химични свойства и запасеност с хранителни вещества и влага. Количеството на глината оказва положително влияние на лозата. Оказва влияние на растежа, развитие, плододаване и качество на гроздето, но включително и на виното- цвят, тяло, мекота, хармония и вкус. Този вид почви се среща в Северна България край река Дунав. Подходящи са за отглеждане на сортове за червени вина и десертни сортове лози, които могат и да не се поливат.

Глинестите почви са най-тежки, сбити и съдържанието им на глина надвишава 50%.  Лошото при тях е, че при засушаване се получават цепнатини,  а когато има обилни валежи лепнат и се мажат. Това затруднява работа на почвообработващите машини, както и борбата с болести и неприятели.  На глинестите почви кореновата система на лозата се развива трудно. Този тип почви при умерено съдържание на глина 40% върху тях могат да се отглеждат сортове за висококачествени червени вина.

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  

Физичните свойства на почвата се определят от плътността, водния, въздушния и топлинен режим, които влияят на лозата. Температурният режим на почвата оказва положително влияние на кореновата система. Той обуславя топлоемността и излъчването на акумулираната топлина. Топлинните свойства на почвата са пряко зависими и от водното съдържание. Както всяко растение и лозата се нуждае от вода. Водният режим оказва влияние върху растежа й. Задържането на попадналата в почвата вода се определя от водопропускливостта и влагоемността й и от съдържанието на хумус и глина.  Въздушният режим на почвата влияе благоприятно на кореновата система, като снабдява с кислород и въглероден диоксид хранещите лозови корени. Друг също много важен фактор на почвата е химичния състав. Химичните особености на почвата зависят от съдържанието на хумус и съдържанието на микро и макро елементи. Най-подходящи за отглеждане на лозя са почви със средно запасен хумус от – 1% до 3.5%.  При бедни на хумус песъкливи почви и чакълести под 1 % е необходимо да се извършва балансирано торене с минерални  и органични  торове.