Почвата е сложен комплекст от много фактори. Влиянието на механичния състав, физичните свойства и химичните особености на почвата действат съвкупно върху лозовото растение. Тяхното съвместно взаимодействие влияе върху растежа, развитието, продуктивността и качеството на лозата. Те се разделят на няколко почвени типа. По механичен състав се разделят на: скелетни (чакълести), песъкливи, глинести и глинесто-песъкливи.
Скелетните или каменистите почви се характеризират с добър въздушен и топлинен режим. Масово се използват за отглеждане на лозя. Грубият им скелет предпазва от изпаряване падналите валежи, и повишава температура на почвата. Скалните отломки предпазват почвата от ерозия и плевелна растителност. Такъв вид почва у нас се срещат в района на Карлово и Сливен, където главно се отглежда Мискет червен за производство на бели мискетови вина. Заради по-слабата си запасеност с органични вещества, растежът на лозите е по-слаб, а средните добиви не са високи, но са с високо качество.
Песъкливо-глинестите почви съдържат най-малко глина в себе си около
20 до 35%. Тези почви се отличават с много добри благоприятни механични,
физични и химични свойства и запасеност с хранителни вещества и влага.
Количеството на глината оказва положително влияние на лозата. Оказва влияние на
растежа, развитие, плододаване и качество на гроздето, но включително и на
виното- цвят, тяло, мекота, хармония и вкус. Този вид почви се среща в Северна
България край река Дунав. Подходящи са за отглеждане на сортове за червени вина
и десертни сортове лози, които могат и да не се поливат.
Глинестите почви са най-тежки, сбити и съдържанието им на глина надвишава 50%. Лошото при тях е, че при засушаване се получават цепнатини, а когато има обилни валежи лепнат и се мажат. Това затруднява работа на почвообработващите машини, както и борбата с болести и неприятели. На глинестите почви кореновата система на лозата се развива трудно. Този тип почви при умерено съдържание на глина 40% върху тях могат да се отглеждат сортове за висококачествени червени вина.
За да получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини се към facebook групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство
Физичните
свойства на почвата се определят от плътността, водния, въздушния и топлинен
режим, които влияят на лозата. Температурният режим на почвата оказва
положително влияние на кореновата система. Той обуславя топлоемността и
излъчването на акумулираната топлина. Топлинните свойства на почвата са пряко зависими
и от водното съдържание. Както всяко растение и лозата се нуждае от вода.
Водният режим оказва влияние върху растежа й. Задържането на попадналата в
почвата вода се определя от водопропускливостта и влагоемността й и от
съдържанието на хумус и глина.
Въздушният режим на почвата влияе благоприятно на кореновата система,
като снабдява с кислород и въглероден диоксид хранещите лозови корени. Друг
също много важен фактор на почвата е химичния състав. Химичните особености на
почвата зависят от съдържанието на хумус и съдържанието на микро и макро
елементи. Най-подходящи за отглеждане на лозя са почви със средно запасен хумус
от – 1% до 3.5%. При бедни на хумус
песъкливи почви и чакълести под 1 % е необходимо да се извършва балансирано
торене с минерални и органични торове.
Остави коментар