След маркирането на терена идва и ред на засаждането на лозите. То може да се извърши през есента или през пролетта и по няколко начина. Ще те запозная с всички тях.

Наблюдения показват, че при есенното засаждане на лози на терени с по-леки почви дава добри резултати. Но се прилага ограничено, поради организационно-технически причини-късно риголване и късно изваждане на лозите от вкоренилището.

Пролетното засаждане е масова практика. Трябва да се извърши най-рано ( от средата на март до средата на април) когато климатичните и почвени условия позволяват това.

Какви лозички се използват? Използват се първокласни присадени вкоренени лози от сортове, които да съответстват на микрорайона. Подготовката протича по следния начин: лозите се почистват от всички корени, покарали от горните възли. Стъпалните корени се съкращават. Най-силният и правилно разположен летораст се изрязва на чеп с две очи, а останалите се отстраняват.

И да престъпим към начините на засаждане.

Засаждане в дупки. При този начин на засаждане дупките се изкопават ръчно с права лопата или ръчен свредел, полумеханизирано с ръчен моторен свредел или механизирано с ямкокопател.

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  

При ръчното изкопаване на дупките с права лопата, размерът на дупките трябва да е 25 х 25 см и с дълбочина 35-40 см. Страната на всяка дупка откъм маркираното колче се прави вертикална, а на противоположната страна се изхвърля почвата. Преди засаждането във всяка дупка е добре да се добави около 1 кг добре разложен оборски тор. Лозата се поставя вертикално или леко наклонена в посока на реда, с долната си част към средата на дупката. Връхната част на лозата трябва да съвпада максимално с мястото на маркираното колче, а зоната на спойката с повърхността на почвата. Около спойката на лозите се внася подходящ инсектицид срещу телен и сив червей, както и срещу други неприятели обитаващи почвата и нанасящи сериозни повреди по покарващите леторасли. Предимствата на засаждането в дупки, изкопани с права лопата са много доброто прихващане, оставянето на корени с дължина 8-10 см и възможността за допълнително внасяне на минерални или органични торове. Но ръчното изкопаване на дупките е трудоемна и тежка операция.

Другият начин на засаждане е със садило, кози крак, лост или вилица, но са прилагани в миналото, главно при засаждане на лозя директно от резници.

Засаждането в дупки с диаметър 12-16 см , направени с ръчен свредел е свързано с голям разход на ръчен труд. Този начин намира приложение главно при създаването на маломерни, любителски лозови насаждения.

Тракторните ямокопатели са с хидравлично задвижване или с механично задвижване от вала за отнема на мощност на трактора. Този вид засаждане е в ограничено приложение.

Засаждането с хидробур става чрез използването на водна струя, която е подавана от резервоара на лозарска пръскачка под налягане 1,5-2,0 бара, което е създадено от помпата на пръскачката. За да се направи една дупка се изразходва от 3 до 5 л вода. Сега ще ти обясня как протича засаждането с хидробур.

Машинно-тракторният агрегат се състои от трактор, пръскачка и различен брой хидробури, които са съединени чрез еластични маркучи с пръскачка. Работникът поставя хидробура вертикално до маркираното с колче място и чрез допълнителен натиск се пробива отвор с диаметър 6-8 см. След това лозичката се вкарва в дупката малко по-дълбоко и се изтегля на горе с цел корените й да се разположат хоризонтално или леко наклонени отдолу. След хидробура се движат работници, като един от тях поставя лозата, друг притиска, и последния оформя купчинката. При този начин на засаждане с 4 хидробура и работници 20 човека може да се засядат за един работен ден около 25-30 дка. Предимството на това засаждане с хидробур е допълнителното внасяне на вода в зоната на корените. Недостатък е силното намаляване на дължината на корените. В лозарството този начин е намерил широко приложение.

Машинното засаждане според начина си на извършване може да бъде:

С механизирано оформяне на дупките, на принципа на хидробура, тук ръчно се поставят лозите в дупките и механизирано се притъпква и покрива лозата с почва.

Следващия начин е с използването на специален работен орган-диск с щипки или верига с държачи, към които ръчно се подават лозите . Тук работният орган подава лозата в  зоната на браздата, която е отворена от друг работен орган. Когато лозата попадне в определеното за нея място, тя автоматично се освобождава от държача. След това браздата се затваря и лозичките с притъпкват от метални колела, които са в близост до почвената повърхност.

Засаждащите машини се разделят на няколко вида по начина си на водене:

Визуално водене-тук се следи браздата и едновременно се оформя следващата бразда, където трябва да премине агрегатът при следващия си ход.

По предварително изпъната по оста на реда метална тел.

Чрез лазерна система-тук лазерен лъч, определя посоката, която трябва да следва машината, коригирането на работния орган при отклоняването му от оста става автоматично.

Предимството на машинното засаждане са: бързина, равномерност и точност както в надлъжна и напречна посока. Тук може да се оставят корени с дължина 8-10 см и производителността е голяма 800-1200 лози/час.