След маркирането на терена идва и ред на засаждането на
лозите. То може да се извърши през есента или през пролетта и по няколко
начина. Ще те запозная с всички тях.
Наблюдения показват, че при есенното засаждане на лози на
терени с по-леки почви дава добри резултати. Но се прилага ограничено, поради
организационно-технически причини-късно риголване и късно изваждане на лозите
от вкоренилището.
Пролетното засаждане е масова практика. Трябва да се извърши
най-рано ( от средата на март до средата на април) когато климатичните и
почвени условия позволяват това.
Какви лозички се използват? Използват се първокласни
присадени вкоренени лози от сортове, които да съответстват на микрорайона. Подготовката
протича по следния начин: лозите се почистват от всички корени, покарали от
горните възли. Стъпалните корени се съкращават. Най-силният и правилно
разположен летораст се изрязва на чеп с две очи, а останалите се отстраняват.
И да престъпим към начините на засаждане.
Засаждане в дупки. При този начин на засаждане дупките се изкопават ръчно с права лопата или ръчен свредел, полумеханизирано с ръчен моторен свредел или механизирано с ямкокопател.
За да получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини се към facebook групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство
При ръчното изкопаване на дупките с права лопата, размерът
на дупките трябва да е 25 х 25 см и с дълбочина 35-40 см. Страната на всяка
дупка откъм маркираното колче се прави вертикална, а на противоположната страна
се изхвърля почвата. Преди засаждането във всяка дупка е добре да се добави
около 1 кг добре разложен оборски тор. Лозата се поставя вертикално или леко
наклонена в посока на реда, с долната си част към средата на дупката. Връхната
част на лозата трябва да съвпада максимално с мястото на маркираното колче, а
зоната на спойката с повърхността на почвата. Около спойката на лозите се внася
подходящ инсектицид срещу телен и сив червей, както и срещу други неприятели
обитаващи почвата и нанасящи сериозни повреди по покарващите леторасли.
Предимствата на засаждането в дупки, изкопани с права лопата са много доброто
прихващане, оставянето на корени с дължина 8-10 см и възможността за
допълнително внасяне на минерални или органични торове. Но ръчното изкопаване
на дупките е трудоемна и тежка операция.
Другият начин на засаждане е със садило, кози крак, лост или
вилица, но са прилагани в миналото, главно при засаждане на лозя директно от
резници.
Засаждането в дупки с диаметър 12-16 см , направени с ръчен
свредел е свързано с голям разход на ръчен труд. Този начин намира приложение главно
при създаването на маломерни, любителски лозови насаждения.
Тракторните ямокопатели са с хидравлично задвижване или с
механично задвижване от вала за отнема на мощност на трактора. Този вид
засаждане е в ограничено приложение.
Засаждането с хидробур става чрез използването на водна струя, която е подавана от резервоара на лозарска пръскачка под налягане 1,5-2,0 бара, което е създадено от помпата на пръскачката. За да се направи една дупка се изразходва от 3 до 5 л вода. Сега ще ти обясня как протича засаждането с хидробур.
Машинно-тракторният агрегат се състои от трактор, пръскачка и
различен брой хидробури, които са съединени чрез еластични маркучи с пръскачка.
Работникът поставя хидробура вертикално до маркираното с колче място и чрез допълнителен
натиск се пробива отвор с диаметър 6-8 см. След това лозичката се вкарва в
дупката малко по-дълбоко и се изтегля на горе с цел корените й да се разположат
хоризонтално или леко наклонени отдолу. След хидробура се движат работници, като
един от тях поставя лозата, друг притиска, и последния оформя купчинката. При
този начин на засаждане с 4 хидробура и работници 20 човека може да се засядат
за един работен ден около 25-30 дка. Предимството на това засаждане с хидробур е
допълнителното внасяне на вода в зоната на корените. Недостатък е силното
намаляване на дължината на корените. В лозарството този начин е намерил широко
приложение.
Машинното засаждане според начина си на извършване може да
бъде:
С механизирано оформяне на дупките, на принципа на
хидробура, тук ръчно се поставят лозите в дупките и механизирано се притъпква и
покрива лозата с почва.
Следващия начин е с използването на специален работен орган-диск с щипки или верига с държачи, към които ръчно се подават лозите . Тук работният орган подава лозата в зоната на браздата, която е отворена от друг работен орган. Когато лозата попадне в определеното за нея място, тя автоматично се освобождава от държача. След това браздата се затваря и лозичките с притъпкват от метални колела, които са в близост до почвената повърхност.
Засаждащите машини се разделят на няколко вида по начина
си на водене:
Визуално водене-тук се следи браздата и едновременно се
оформя следващата бразда, където трябва да премине агрегатът при следващия си
ход.
По предварително изпъната по оста на реда метална тел.
Чрез лазерна система-тук лазерен лъч, определя посоката,
която трябва да следва машината, коригирането на работния орган при отклоняването
му от оста става автоматично.
Предимството на машинното засаждане са: бързина,
равномерност и точност както в надлъжна и напречна посока. Тук може да се
оставят корени с дължина 8-10 см и производителността е голяма 800-1200
лози/час.
Остави коментар