С настъпването  на зимата идва и риска от ниските зимни температури за трайните насаждения. При овощните видове  измръзването води до големи     загуби. В едни или други райони на нашата страна се наблюдават различни повреди по овощните растения от зимни или пролетни студове. Голямо влияние върху   студоустойчивостта на овощните растения оказва запасеността им с пластични вещества. Това се постига при своевременно прекратяване на растежа на   летораслите и при здрава и добре осветена листна маса.

През периода на дълбокия покой студоустойчивостта на отделните овощни видове е различна. Сравнително най-чувствителна е прасковата, която започва да измръзва при -22 °С, а най-устойчива е ябълката, която може да понася до -30 °С. Останалите овощни   видове се подреждат по низходящ ред по студоустойчивост-слива, вишна, круша, череша, дюля, кайсия и бадем. Повредите от измръзване се увеличават при   съчетание на ниски температури със силен вятър.  Измръзването на по-голямата част от дървесината предизвиква загиване на дърветата. Повредените от   измръзване тъкани стават сиви до тъмнокафяви на цвят. Но това не означава, че дървото е напълно загинало. Ако камбият, който е много студоустойчив ,  е здрав  - той е в състояние да произведе ново лико и дървесина и дърветата не загиват, а постепенно се възстановяват. За това не бива да се избързва с изкореняване на   пострадалите дървета, а да се изчака до пролетта, за да се прецени дали те няма да се възстановят. При големи зимни студове най-често от южната  и югоизточната   страна може да се повредят кората и стъблото и дебелите скелетни клони и да се получат “мразобойни петна“. Листните пъпки са сравнително студоустойчиви за   разлика от плодните, които са сравнително по-чувствителни към ниските температури. Кореновата система е по-чувствителна към ниски температури , отколкото надземната част. Повреди по корените настъпват при температура на почвата -10 -15 °С, но при нашите климатични условия  рядко спада до критичната за измръзване на корените.

Основните предварителни предпоставки за предотвратяването или намаляването на измръзване е правилният избор на място и сортовият състав. Правилното протичане на растежа, плододаването, агротехническата обработка, торенето, напояването и растителната защита увеличават чувствителността на овощните растения към измръзване.   

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  

Под влияние на ниски температури по време на зимния покой в различна степен измръзват и отделните части на лозата. Могат да измръзнат частично или напълно зимните очи, едногодишните пръчки и многогодишните части.
По-чувствителни през този период са главните пъпки в зимните очи, в сравнение със заместващите. Температурите, при които загиват и главните и заместващите пъпки са в пределите -15 – 24 °С. Студоустойчивостта на зимните очи се увеличава от основната към върха на едногодишната пръчка. Очите по тънките  но добре узрелите пръчки са по-студоустойчиви в сравнение с по-дебелите. Понижаването на температурата под – 28 -32 °С  причиняват измръзване на целите лози. Младите 2 -3 годишни лози, чиито тъкани имат по-нежна структора, измръзват по-лесно.
Степента на измръзване на отделните части на лозата зависи не само от температурата, но и от продължителността на въздействието й. По своята студоустойчивост  разпространените у нас сортове се разпределят на: много добра студоустойчивост- Каберне Совиньон, Ризлинг, Алиготе: с добра студоустойчивост- Мискет Отонел, Памид: със средна- Мерло, Мавруд, Гъмза. И чувствителни на измързване- Кардинал, Болгар, Султанина. 
За да се предотврати или да се намали измръзването на лозата, трябва да се осигури много добро узряване на пръчките. Важно значение има правилното разположение на летораслите и листата с цел по-пълното им огряване от слънцето и опазването им от болести и неприятели. Поддържането на почвена влага и торенето, спомагат за усилване на физиологичната активност на листата и за натрупване на повече пластични вещества в пръчките. Претоварването на лозите с плод също довежда до понижаване на тяхната студоустойчивост.
В райони, където има опасност от измръзване, резитбата  се извършва по възможност в края на зимата- през втората половина на месец февруари и март. Ако се отглеждат няколко сорта, резитбата трябва да започне от по-студоустойчивите и разположените на най-високите части на терена.