Прасковата е третата по производство на плодова продукция след ябълката и крушата. За нашата страна тя отстъпва на ябълката и сливата. Прасковата е една от най-доходните овощни култури след ябълката. В млада възраст прасковените дървета имат буен растеж и добре изразена склонност към предивременно разклоняване. Характерно за прасковата е образуването на най-силни клонки в основата на короната, без да се налага съкращаване по време на формирането. Встъпва в плододаване рано- на втората-третата година след засаждането. 

Възрастните дървета  са високи 4-5 м и широчина и имат предимно кълбовидна форма на короната. Животът на праскова  е сравнително кратък (около 15 години).  В интензивни насаждения икономически изгодно е отглеждането им в продължение на 10-12 години, при условия че дърветата встъпват в пълно плододаване. Подложки, които се използват за прасковените сортове са най-често семенни прасковени подложки- Бейбиголд 7,8,9 Гоум и др. Като подложка се използва и джанката, особено на площи с тежки, влажни и недостатъчно проветриви почви, където обикновената праскова не се развива нормално. Прасковата е светлолюблив и топлолюблив овощен вид. По време на дълбокия покой цветните пъпки на прасковата измръзват при температури -20-21°С. Тя е сухоустойчив овощен вид, но практически е невъзможно без  напояване.

Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина 

Този овощен вид има повишени изисквания към влагата в почвата по време на образуването и втърдяването на костилката и през периода на бързо наедряване на плодовете. Поливки се извършват при понижаване на влагата в почвата до 75% от ППВ. Особено добро качество на плодовете се отразяват поливки, които се извършват на 2-3 седмици преди тяхното узряване. 

Развива се най-добре на алувиално-ливадни почви, но може и да се отглежда на канелени горски, излужени черноземи и други видове почви, стига те да са с добър въздушен режим. Прасковените дървета се формират предимно като чаша и свободнорастяща корона. Почвената повърхност в прасковените насаждения се поддържа предимно в черна угар. Прасковените насаждения се торят редовно с азотни торове. В младите насаждения се подхранват в околостъблени кръгове с 6-10 г азот на 1 кв.м. От третата година торовете се разхвърлят по цялата площ. В плододаващите насаждения торовата норма е 13-20 кг азот на декар. При младите насаждения азотните торове се внасят два пъти- през март и в края на май, а при възрастните подхранването и сроковете зависят от типа на почвата. Почви с тежък механичен състав половината от азотния тор се дава края на зимата, а другата половина края на май. А на почви с лек механичен състав половината се внасят през фефруари-март, ¼ след юнското опадване на завръзите и ¼ след беритбата на плодовете. Ранните сортове се подхранват двукратно. Прасковата реагира добре на фосфорно торене, съчетано с калиево, 8-10 кг фосфор и 15-18 кг калий на декар, а през 2-3 години се внася по 2-3 тона оборски тор на декар.