Възрастните дървета са високи 4-5 м и широчина и имат предимно кълбовидна форма на короната. Животът на праскова е сравнително кратък (около 15 години). В интензивни насаждения икономически изгодно е отглеждането им в продължение на 10-12 години, при условия че дърветата встъпват в пълно плододаване. Подложки, които се използват за прасковените сортове са най-често семенни прасковени подложки- Бейбиголд 7,8,9 Гоум и др. Като подложка се използва и джанката, особено на площи с тежки, влажни и недостатъчно проветриви почви, където обикновената праскова не се развива нормално. Прасковата е светлолюблив и топлолюблив овощен вид. По време на дълбокия покой цветните пъпки на прасковата измръзват при температури -20-21°С. Тя е сухоустойчив овощен вид, но практически е невъзможно без напояване.
Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Този овощен вид има повишени изисквания към влагата в почвата по време на образуването и втърдяването на костилката и през периода на бързо наедряване на плодовете. Поливки се извършват при понижаване на влагата в почвата до 75% от ППВ. Особено добро качество на плодовете се отразяват поливки, които се извършват на 2-3 седмици преди тяхното узряване.
Развива се най-добре
на алувиално-ливадни почви, но може и да се отглежда на канелени горски,
излужени черноземи и други видове почви, стига те да са с добър въздушен режим.
Прасковените дървета се формират предимно като чаша и свободнорастяща корона.
Почвената повърхност в прасковените насаждения се поддържа предимно в черна угар.
Прасковените насаждения се торят редовно с азотни торове. В младите насаждения
се подхранват в околостъблени кръгове с 6-10 г азот на 1 кв.м. От третата година
торовете се разхвърлят по цялата площ. В плододаващите насаждения торовата норма
е 13-20 кг азот на декар. При младите насаждения азотните торове се внасят два
пъти- през март и в края на май, а при възрастните подхранването и сроковете зависят
от типа на почвата. Почви с тежък
механичен състав половината от азотния тор се дава края на зимата, а другата
половина края на май. А на почви с лек механичен състав половината се внасят
през фефруари-март, ¼ след юнското опадване на завръзите и ¼ след беритбата на
плодовете. Ранните сортове се подхранват двукратно. Прасковата реагира добре на
фосфорно торене, съчетано с калиево, 8-10 кг фосфор и 15-18 кг калий на декар,
а през 2-3 години се внася по 2-3 тона оборски тор на декар.
Остави коментар