Какво представлява pH на почвата и как се регулира

Какво представлява pH на почвата?

Определението за pH гласи следното - pH представлява потенциала (p) на водородните йони (H+) във вода и чрез измервателната скала се измерва относителната киселинност или алкалност на почвения разтвор. Скалата е 14-точкова, където 7,0 се счита за неутрална. Стойности които са по-ниски  означават увеличаване на водородните йони (H+) и киселинността, а по-високите – увеличаване на хидроксилните (OH-) йони и алкалността. Тъй като скалата за pH представлява логаритмична скала, всяка промяна с една единица в действителност представлява десетократно увеличаване на киселинността или алкалността на почвата.

Роля на pH на почвата

Един от най-важните фактори за правилното провеждане на земеделски мероприятия е именно pH на почвата. В зависимост от това дали то е в необходимите граници зависият много физико-химични и биологични процеси, които са жизнено важни за правилното развитие, растеж и функциониране на дадените култури.

 - pH на почвата оказва влияние върху усвояемостта на хранителните елементи, потенциала за токсичност на металите, ефикасността и разпадане на почвените хербициди, нормалното развитие на кореновата система и цялостното израстване на културите

- pH на почвата трябва да се поддържа в определени стойности за различните видове култури. Зърнено-житните предпочитат неутралния до слабо киселинния диапазон (от 6,0 до 7,0), но например фуражните бобови трябва да бъдат по-близо до неутралния (от 6,8 до 7,0), тъй като те са по-чувствителни към алуминиевата токсичност в киселите почви. Отностно зеленчуковите култури, по-голямата част от тях предпочитат слабо кисели почви (от 6 до 7), като изключение правят доматите (от 5,5 до 6,5)

 - Поради факта че под въздействието на естествени процеси, както и на наторяването, почвите имат склонност да се вкисляват и за това се препоръчва да се извършва варуване през определен период от време (през 2-4 години), за да се предотврати окисляването ѝ. Нормите за варуване се определят въз основа на типа почва, дълбочината на обработването ѝ и качеството на варта. Обикновено се прилагат от 25-35 кг/дек негасена вар.

Фактори влияещи на киселинността на почвата

Тенденцията почвите да се окисляват (т.е. киселинността да се повишава) с времето, зависи от редица фактори:

- Изветрянето на почвените минерали и освобождаването на окислителни алуминиеви (Al3+) йони води до образуването на по-разтворими Al3+ соли, които могат да се отмиват в подпочвените води. Тези соли, включително хидроксидните, сулфатните и карбонатните форми, могат да се натрупват във физикохимичната среда на подземните води и да доведат до повишен окислително-редукционен потенциал (ОРОП) при контакт с водата.

- Дъждовната вода отмива от почвата основните йони, като например калций (Ca2+), магнезий (Mg2+), калий (K+) и натрий (Na-). Отсъствието на тези йони ограничава плодородието и възпрепятстват растежа на растенията,

- Разлагането на органичната материя в почвата и последващото образуване на органични киселини 

- Освобождаващите Н+ йони и органични киселини корени на растенията

- Употребата на амонячни торове, които при преобразуването си в нитрати от почвената микрофлора отделят Н+ йони

Асимилация на хранителните елементи

Изхождайки от взаимовръзката между рН на почвата и асимилирането на хранителните елементи от растенията (което може да видите на Фигура 1), стигаме до заключението, че регулирането на рН на почвата е едно от най-важните агротехнически мероприятия. 

Според редица изследвания голяма част от макроелементите (Азот-N, Сяра-S, Калий-К, Калций-Са, Магнезий-Мg) най-добре се усвояват в диапазона между 6 и 8 рН (от слабо кисели до слабо алкални почви). 

За разлика от тях обаче, микроелементите като Желязо-Fe, Бор-В, Мед-Сu, Манган-Mn, Цинк-Zn се усвояват много по-добре в кисела до неутрална среда (между 5 и 7 рН) 

Един от най-важните макроелементи, а именно Фосфора-Р, се отличава от другите такива, по това че неговата асимилация е строго ограничена в неутралният диапазаон. При леко кисели почви (с рН по ниско от 6,5) той формира неразтворими съединения с Желязото и Алиминия, а при леко алкални почви (с рН по високо от 7,5) формира неразтворими съединения с Калция и Магнезия. Поради тези си свойства, при отклоняването от неутрално рН, фосфорът става напълно неусвоим за растенията.

Молибденът-Мо също прави отклонение от другите микроелементи спрямо своета усвояемост, като той се асимилира от растенията най-добре при неутрални до алкални почви (>7 рН)