Крушата е един от най – ценните десерти, подходящ за консумация, както в прясно, така и в преработено състояние. Тя е един от плодовете съдържащи голямо количество витамини. Съдържа също и минерални соли, като калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др., подходящи за разтоварване на сърцето и бъбреците и отделянето на излишната вода от организма. За щитовидната жлеза помага съдържанието им на йод.
От крушите се получават едни от най – търсените компоти, нектари, сокове и др. При правилно отглеждане се получават средно по 2 – 3 тона плодове на декар.
Присъединете се към Фейсбук групата
Градината на моето семейство, за
да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Биологични особености
Крушата е силно растящ многогодишен дървесен овощен вид. Силата на растежа зависи от много фактори – почвено – климатичните условия, сорта и подложката върху която е присадена и др. Силно растящите сортове присадени на семенно подложка, образуват големи корони – дълголетие 40 – 60 години и височина до 15 метра. Плододаването зависи най – вече от използваната подложка. Присадените върху дюля имат плодове към третата годена, тези върху семенна подложка петата или шестата. Крушата е средно цъфтящ овощен вид и понякога това довежда до летни измръзвания. Трябва много да внимавате с избора на сорт в зависимост къде ще го садите. В райони където температурните колебания са по – големи в края на зимата и началото на пролетта, трябва да се избират сортове с по – късен цъфтеж.
Опрашването на крушата се извършва от насекомите или най – вече от домашната пчела. При крушата се наблюдава и така нар. партенокарпия, което означава, че могат да се получат плодове и без опрашване и оплождане. Тези плодове са по – дребни и са без семена.
Плодните пъпки при нормално цветообразуване около 15 – 20 процента са достатъчни за формирането на нормална реколта. Останалите опадват през първия месец след опрашването. Това е напълно нормално, понеже имат много повече пъпки от необходимата за една нормална реколта, а когато натоварването дойде в повече, плодовете стават дребни и некачествени.
Климатични и почвени условия
Крушата се нарежда на четвърто място след ябълката, сливата и вишната по студоустойчивост. Някои сортове издържат и до минус 30 градуса, но често се получават и замръзвания от не много ниски температури. Това се получава, когато студа настъпва рязко или се задържа по – продължително. Високите летни температури пък причиняват прегаряне на листата и плодовете.
Почвените условия, също имат голямо значение при развитието на крушата. Развива се най – добре при аериране почви, богати на хранителни вещества. Ако почвата ви е глинеста и плътна това може да доведе до задушаване на корените, понеже не може да пропуска водата. Ако подложката е дюлева има малко повече изисквания. Тази подложка не понася почви богати на активни карбонати, каквито са варовитите почви. Получава се пожълтяване на листата, развитието не е нормално и растенията загиват.
Капковото напояване е най - подходящо за поливане на крушата. Изграждането на такова, не е толкова скъпо и недостъпно А всъщност с колко вода трябва да се полеят дръвчетата? – Все още никой с точност не може да отговори. Някои от градинарите предпочитат да поливат по – често, но с по малко вода. Но уви това не е правилно, защото когато водата е малко не достига до активната част на кореновата система и стават изнежени, а това не е желателно. Ако почвите са леки може да се полива по – често с малко количество вода, но при тежки почви трябва задължително количеството да е по – голямо.
Присъединете се към Фейсбук групата
Градината на моето семейство, за
да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Остави коментар