Малината спада към рода Рубус и е многогодишно храстовидно растение. Тя няма главен корен. Някои от корените и достигат дълбочина 120 см, а понякога и повече. Основната маса е с дълбочина около 40 см. Настрани достигат до 2,5 м., което трябва да се има в предвид при определяне на растоянието между редовете. С израстването на издънките се сформират листата. Продължителността на живота на листата е около 35 дни. В пазвата на всеки лист се оформят по 2 – 3 плодни пъпки, от които следващата година се образуват плододаващи клонки и цветоноси. Цъфтежът започва от връхните клонки и продължава към по – долните и е с продължителност около месец. Малините се нареждат на едно от първите места, като медоносно растение.
Цъфтежът започва през втората половина на май. Малината е самоопрашващо се растение. Плодът и е сложен, състоящ се от много на брой отделни плодчета, свързани заедно. При отделни сортове плодовете имат различна едрина, оцветяване, лъскавина, плътност, овласеност и сила на прикрепянето им клончетата. От застарелите храсти се получават предимно дрeбни плодове, затова се препоръчва 12 – 14 годишни насаждения да се унищожават.
Най – големи добиви се получават в планинските или предпланинските райони, със задоволително атмосферно овлажняване и богата на хумус почва. Фазата на цветообразуването настъпва през есента, след като денят се съкрати значително. Ако искате да засадите малина в любителски градини е най-добре да се засади в някой ъгъл на градината или прокрай оградата. Малината не понася високите подпочвени води, те не трябва да са по – високи от 0,80 см. до почвената повърхност.
Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Малината е влаголюбив овощен вид. Най - добри добиви се получават там, където валежите са големи, а въздушната влажност е над 70 процента. Може да се отглежда, разбира се, и там, където няма толкова много валежи, ако е осигурено напояване.
Най – голяма нужда от вода има от май до август – през периода на цъфтежа, завързването и узряването на плодовете. Първата поливка се извършва преди цъфтежа (края на април), а втората - през втората половина на май. По време на беритбата трябва да се извъшват 1 – 2 поливки за наедряване на плодовете. Последната поливка се извършва след беритбата. Поливната норма е 50 – 60 кв.м на декар, а по време на беритбата 25 – 30 кв.м.
Напояването за предпочитане е да се извършва чрез капково напояване.
Почвите, върху които ще се отглеждат малините трябва да бъдат богати на хумус, дълбоки и влагозадържащи. За предпочитане са песъчливо – глинести, алувиално – ливадни, богати на хранителни вещества почви, пропускливи. Не виреят на варовити почви, където страдат от недостиг на желязо и манган.
Най – добрият предшественик са бобовите куртури и естествените ливади. Не бива да се засажда след наскоро изкоренени овощни градини, тъй като почвата е изтощена и е носител на болести по корените, които заразяват и малините.
Присъединете се към Фейсбук групата
Градината на моето семейство, за
да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Остави коментар