Във предстоящата
поредица от статии, ще разгледаме предимствата, които предоставят
полиетиленовите оранжерии. Една от основните причини за бързото увеличаване на
площите на оранжериите, покрити с полимерни материали е, че в тях се създава
микроклимат, който дава възможност за по-ранно засяване и засаждане на
културите и за получаване на качествени и високи добиви в по-ранни срокове.
Топлинен режим
За да постигнете
главната цел – изтегляне на вегетацията напред през пролетно-летния период и
удължаването ѝ през есента при основните зеленчукови култури (домати,
краставици и др.), отглеждани в полиетиленови оранжерии, определящ фактор е
топлината на въздуха и почвата. Тя зависи от външните условия, устройството на
оранжерията и прилаганата технология.
Външните условия оказват силно влияние върху топлинния режим, особено когато съоръжението е неотопляемо. Тъй като основният източник на топлина е слънчевото греене, изключително важно е оранжерията да се изгражда на място с по-продължително огряване, правилна ориентация спрямо север и юг и с добър въздушен дренаж.
Най-съществена роля за формирането и поддържането на топлинния режим има устройството на оранжерията и качеството на използваните материали. Тук водеща роля играе полиетилена, тъй като той се различава по топлопроводимост, като тя съответно зависи от дебелината и броя пластове.
Максималните
температури в слънчеви дни са силно изразени и водят до прегряване на
растенията , при което температурата на листните тъкани може да бъде по-висока
от тази на околния въздух. Това са тъй наречените баластни температури. Под тяхното влияние в обедните часове
растенията завяхват, дори и при добра водозапасеност на почвата.
За преодоляване или за намаляване на денонощните колебания на температурата на въздуха (могат до достигнат до 30°С), съществуват значителни възможности. Най- често се прилага проветряване в степен и начин според интензивността на слънчевото греене, културата и часа на денонощието. Трябва да се подчертае , че по-важно е амплитудите да се намалят чрез повишаване на минималните температури. В тази насока изследванията показват положителни резултати при многослойните покрития.
Дата на отчитане |
Минимална температура, °С при |
||||
на открито |
Еднослойно покритие |
Двуслойно покритие |
Трислойно покритие |
Четирислойно покритие |
|
22.02 |
-2.0 |
0.5 |
1.2 |
2.5 |
3.9 |
25.03 |
-5.5 |
-4.5 |
-2.0 |
-0.5 |
1.5 |
Друг начин за борбата срещу баластните температури е финото пулверизиране на вода с инсталация за мъглообразуване. Това допринася не само за удължаване на вегетацията, но и за понижаване на температурата на околния въздух и на листата на растенията.
Под влияние на
различно устроените покрития на оранжериите без допълнително отопление се
променят и стойностите на почвената температура. На приложената таблица се наблюдава хода
на почвената температура в оранжерии покрити с единично полиетиленово фолио и
на открито:
През периода от 9
до 12 часа се наблюдава рязко повишаване на почвената температура, а в
следобедните часове тя има сравнително по-постоянен ход на понижаване и се
задържа на по-високи нива. Най-високи стойности почвената температура има в
интервала от 12 до 16 чеса. Тази топлинна енергия е твърде ценна. Удължаването
на времетраенето ѝ трябва да бъде цел, за да се подобрява топлинният баланс в
оранжерията. Това се постига чрез по-ранно прекратяване на проветряването,
избягване на поливането на културите в следобедните часове.
Един от основните
фактори при ранното производство е именно подобряването на почвената температура
с допълнително отопление, което служи за чувствителното намаляване на
температурната амплитуда в оранжерията.
Друга характерна
особеност на топлинния режим в пластмасовите оранжерии е неговата зоналност.
Въздушната температура във височина при затворени проветрители или при слабо
отворени се повишава. По-съществена е разликата между температурата на въздуха
в приземния слой и на височина 1.5-2 м в обедните часове, когато достига 5.3 °С.
Почвената
температура се подобрява не само чрез редовната обработка на почвата, но и чрез
използването на подобрители на обемната ѝ маса – агроперлит, биохумус и др.
Положително е и влиянието на мулчирането с полимерни материали.
Остави коментар