Във предстоящата поредица от статии, ще разгледаме предимствата, които предоставят полиетиленовите оранжерии. Една от основните причини за бързото увеличаване на площите на оранжериите, покрити с полимерни материали е, че в тях се създава микроклимат, който дава възможност за по-ранно засяване и засаждане на културите и за получаване на качествени и високи добиви в по-ранни срокове.

Топлинен режим

За да постигнете главната цел – изтегляне на вегетацията напред през пролетно-летния период и удължаването ѝ през есента при основните зеленчукови култури (домати, краставици и др.), отглеждани в полиетиленови оранжерии, определящ фактор е топлината на въздуха и почвата. Тя зависи от външните условия, устройството на оранжерията и прилаганата технология.

Външните условия оказват силно влияние върху топлинния режим, особено когато съоръжението е неотопляемо. Тъй като основният източник на топлина е слънчевото греене, изключително важно е оранжерията да се изгражда на място с по-продължително огряване,  правилна ориентация спрямо север и юг и с добър въздушен дренаж.

Най-съществена роля за формирането и поддържането на топлинния режим има устройството на оранжерията и качеството на използваните материали. Тук водеща роля играе полиетилена, тъй като той се различава по топлопроводимост, като тя съответно зависи от дебелината и броя пластове.

Максималните температури в слънчеви дни са силно изразени и водят до прегряване на растенията , при което температурата на листните тъкани може да бъде по-висока от тази на околния въздух. Това са тъй наречените баластни температури. Под тяхното влияние в обедните часове растенията завяхват, дори и при добра водозапасеност на почвата.

За преодоляване или за намаляване на денонощните колебания на температурата на въздуха (могат до достигнат до 30°С), съществуват значителни възможности. Най- често се прилага проветряване в степен и начин според интензивността на слънчевото греене, културата и часа на денонощието. Трябва да се подчертае , че по-важно е амплитудите да се намалят чрез повишаване на минималните температури. В тази насока изследванията показват положителни резултати при многослойните покрития. 

Дата на отчитане

Минимална температура, °С при

на открито

Еднослойно покритие

Двуслойно покритие

Трислойно покритие

Четирислойно покритие

22.02

-2.0

0.5

1.2

2.5

3.9

25.03

-5.5

-4.5

-2.0

-0.5

1.5

 

Друг начин за борбата срещу баластните температури е финото пулверизиране на вода с инсталация за мъглообразуване. Това допринася не само за удължаване на вегетацията, но и за понижаване на температурата на околния въздух и на листата на растенията.


Под влияние на различно устроените покрития на оранжериите без допълнително отопление се променят и стойностите на почвената температура. На приложената таблица се наблюдава хода на почвената температура в оранжерии покрити с единично полиетиленово фолио и на открито:


През периода от 9 до 12 часа се наблюдава рязко повишаване на почвената температура, а в следобедните часове тя има сравнително по-постоянен ход на понижаване и се задържа на по-високи нива. Най-високи стойности почвената температура има в интервала от 12 до 16 чеса. Тази топлинна енергия е твърде ценна. Удължаването на времетраенето ѝ трябва да бъде цел, за да се подобрява топлинният баланс в оранжерията. Това се постига чрез по-ранно прекратяване на проветряването, избягване на поливането на културите в следобедните часове.

Един от основните фактори при ранното производство е именно подобряването на почвената температура с допълнително отопление, което служи за чувствителното намаляване на температурната амплитуда в оранжерията.

Друга характерна особеност на топлинния режим в пластмасовите оранжерии е неговата зоналност. Въздушната температура във височина при затворени проветрители или при слабо отворени се повишава. По-съществена е разликата между температурата на въздуха в приземния слой и на височина 1.5-2 м в обедните часове, когато достига 5.3 °С.

Почвената температура се подобрява не само чрез редовната обработка на почвата, но и чрез използването на подобрители на обемната ѝ маса – агроперлит, биохумус и др. Положително е и влиянието на мулчирането с полимерни материали.