Сливата заема второ място по площ и производство след ябълката. Тя има добра студоустойчивост през фазата на дълбокия покой. Развива се успешно на места с надморска височина до 600-700 м.
Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Засаждане.
Засажда се на разстояния от 4 до 5 метра, а между редовете от 5 до 7 метра. Тя е светлолюбиво и влаголюбиво растение. Недостатъчното напояване оказва отрицателно въздействие върху развитието - плодовете издребняват а листата пожълтяват. Един от основните елементи за плодородието е резитбата. Първоначално е най – важно да се изгради здрав скелет на короната и придаването на определена форма, което подпомага растежа и плододаването. Вида на короната на дърветата зависи в най - вече от сорта - възбудимост на пъпките, степен и характер на разклоняване и др.
Почва.
Тя вирее на доста различни типове почви. Най-добри за отглеждането и са алувиално-ливадните, кафявите, тъмносивите и сивите горски почви. Може да се отглеждат и на слабо алкалните черноземи.
Неподходящи са бедните, сухи и силно песъчливи, както и много тежките, студени и непроветриви почви.
Температура.
За щастие по време на зимния покой, сливата понася и ниски температури до -32-35°С, а някои сортове - 50°С. Активната вегетация при сливата започва при температура над 8-10°С. Най-чувствителни на ниски температури са плодните пъпки в края на зимата – особено при задържащи се студове.
Напояване.
Сливата е влаголюбиво растение. При липса на достатъчно поливане листата пожълтяват и окапват, плодовете остават дребни и твърди. Общото количество вода, което растенията използват на един декар площ при нормална гъстота за една година е 450-500 куб.м. При нас количеството за една година на валежите е около 400-450 куб.м. Това е недостатъчно и за това за нормален добив, сливата се нуждае от допълнително напояване. Най-добрият метод за напояване на сливи е капковото напояване. От друга страна излишъкът от влага при продължително преовлажняване се отразява неблагоприятно върху растенията и често води и до загиването им. Особено критични за сливата са периода на наедряване на плодовете и залагането на плодните пъпки. Липсата на влага, и ниска атмосферна влажност често води до изгаряне на листата и окапване на плодовете.
Торене.
Торенето на сливовите насаждения е гаранция за по-добро развитие. Добре е торовете да се внасят едновременно с напояването на дръвчетата за по-добро усвояване.
Капковото напояване е най-удачния метод за подаване на разтворими торове към дръвчетата. Посредством капковото напояване торовите частици се разполагат директно в коренообитаемия слой на почвата. Торовете се инжектират в поливната система посредством инжектор.
Внасят се минерални торове, които съдържат азот, фосфор и калий. Оптималната торова норма за азота е около 50-60 кг/дка, за фосфора - 50 кг/дка, и калий - 60 кг/дка. Освен прилагането на минерално торене в сливовите насаждения трябва да се прилага и органично торене.
Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Остави коментар