Отглеждане на киви в България: засаждане и грижи

Кивито (Actinidia spp.) е многогодишна листопадна лиана с произход от Китай и

буен растеж. 

Кои видове са подходящи ?

Едроплодното киви, което купуваме от магазина, е предимно Actinidia deliciosa и

Actinidia chinensis. На тези видове им трябва дълъг топъл период и се развиват

най-добре там, където зимата е по-мека, а мястото има защитен микроклимат.

Мини кивито, познато и като кивибери, обикновено е Actinidia arguta. През зимния

покой издържа по-ниски температури, а плодовете му са дребни, с гладка и ядлива

кожица.

Студоустойчивостта обаче важи, докато растението спи. След разпукването на

пъпките и най-издръжливите видове стават уязвими: кратко спадане до около

минус 1 градус е достатъчно да повреди младите леторасти, а с тях и бъдещата

реколта.

Избор на място !

Изберете слънчево или леко засенчено място, закътано от преобладаващите

ветрове. Младите леторасти са дълги и крехки; вятърът ги троши и разранява

плодовете от триене.

Избягвайте!

 Най-ниската част на двора или терена, където се задържа студен въздух;

 места с високи подпочвени води;

 тежки и постоянно преовлажнени почви;

 открити терени, изложени на силен вятър;

 места без възможност за редовно напояване.

Подготовка на почвата :

Кивито предпочита дълбока, плодородна и добре дренирана почва, богата на

органична материя. Реакцията да е слабо кисела, ориентировъчно pH между 5,6 и

6,0.

В посадъчната ямка не слагайте концентриран минерален тор или пресен оборски

тор непосредствено до корените. Младите корени понасят зле високата

концентрация на соли и лесно се повреждат.

На тежка глинеста почва засадете върху повдигнат ред или направете дренаж още

преди засаждането. Задържи ли се вода около корените, рискът от кореново

гниене е сериозен.


Кога и как се засажда ?

Най-сигурният момент е ранната пролет, когато почвата вече се обработва, а

силните зимни студове са отминали.

Засадете растението приблизително на дълбочината, на която е било в

контейнера. Притъпчете внимателно почвата и полейте обилно, но без водата да

застоява.

Разстоянията зависят от сорта, почвата и конструкцията, която ще вдигнете. За

ориентир оставете между 3,5 и 5 метра между растенията.


Трябват ли мъжко и женско растение?

Повечето сортове киви са двудомни: мъжките и женските цветове се образуват

върху отделни растения. Мъжкото не дава плод, но осигурява прашеца за

опрашването на женските.

Едно мъжко растение обикновено стига за 6 до 8 женски, а при подходяща схема и

за 10. За домашния двор най-практично е едно мъжко и от едно до три женски

растения.


Условията са няколко:

 да са от съвместими видове;

 да цъфтят по едно и също време;

 да се намират достатъчно близо едно до друго;

 пчелите и другите опрашващи насекоми да имат достъп до тях.

Има и самофертилни сортове, но и при тях подходящ опрашител подобрява

едрината и качеството на плода. Основната работа по опрашването я вършат

пчелите, а само вятърът обикновено не е достатъчен.


Кога започва да плододава?


На втората година не разчитайте на реколта. При добри условия могат да се

появят единични плодове по-рано, но обикновено минават поне 3 до 4 години до

началото на плододаването. Сериозен и постоянен добив идва след петата година.


Оформяне и резитба: основни принципи

Кивито ражда върху новите леторасти, израснали от едногодишна дървесина. От

резитбата зависи и добивът, и това колко светлина и въздух стигат до

вътрешността на растението.

- оформете един здрав и прав ствол;

- изведете две постоянни основни рамена;

 - подновявайте плододаващата дървесина всяка година;

- махайте слабите, преплитащите се и прекалено сгъстяващите леторасти;

- оставяйте достатъчно листна маса, която да пази плодовете от слънчев

пригор;

Женските растения се режат през зимния покой, преди да тръгне силното

сокодвижение. При мъжките основната резитба е след прецъфтяване, за да не

отрежете предварително цветовете, които са ви нужни за опрашването.

Правилно напояване на кивито

 

Кивито има гъста, влакнеста коренова система, значителна част от която се развива в сравнително плиткия почвен слой. Поради това растението реагира бързо както на засушаване, така и на преовлажняване.

Почвата трябва да се поддържа равномерно влажна, но не и постоянно наситена с вода. Няма универсално правило кивито да се полива точно всеки ден или през два дни.

Честотата зависи от:

* вида и структурата на почвата;

* температурата и вятъра;

* валежите;

* възрастта и размера на растението;

* дебита и броя на капкообразувателите;

* големината на навлажнената коренова зона.

 

Младите растения се нуждаят от по-чести поливки с по-малки количества. При възрастните растения трябва постепенно да се разширява навлажняваната площ, защото кореновата система вече не е концентрирана само около ствола.

 

 Капково напояване 

Капковото напояване е едно от най-подходящите решения за киви. То доставя водата директно до кореновата зона, ограничава излишното мокрене на листата и позволява автоматизация и фертигация.

 

Практична схема за развитие на системата е:

1. През първата година се поставя един капкообразувател близо до кореновата зона, но не непосредствено до ствола.

2. След разрастването на растението се използват два капкообразувателя, разположени от двете страни на около 30–45 см от ствола.

3. При възрастните растения се добавят още капкообразуватели или втора капкова линия, за да се навлажнява по-широка част от кореновата зона.

За редови насаждения могат да се използват многосезонни [надземни капкови маркучи]. При отделни растения, дълги редове или неравен терен подходящо решение са компенсиращи капкообразуватели като , които поддържат постоянен дебит при промени в налягането.
Всяка капкова система трябва да разполага с правилно подбран филтър. Необходимо е също периодично промиване на линиите и проверка дали всички капкообразуватели работят равномерно.
Добавянето на програматор или контролер позволява поливките да се извършват в подходящите часове и да се разделят на по-кратки цикли при тежки почви.

 

 Микроразпръсквачи 

При по-големи растения или почви, в които капкообразувателят овлажнява прекалено тясна зона, могат да се използват , монтирани под короната.

Те овлажняват по-голяма площ, но трябва да бъдат подбрани така, че да не мокрят постоянно ствола и да не създават условия за преовлажняване.

 

Защита от пролетни слани чрез дъждуване

 

След разпукването на пъпките младите леторасти на кивито са изключително чувствителни към слана. Нискодебитно надкоронно дъждуване може да се използва за противосланова защита, но само ако системата е правилно изчислена. 

Поливането трябва да започне преди температурата да премине критичната граница и да продължи непрекъснато, докато температурата се повиши и ледът започне да се топи. Спирането на системата, докато температурите са все още отрицателни, може да причини по-тежки повреди. 

Не може да се посочи един универсален дебит за всички насаждения. Той зависи от минималната очаквана температура, влажността, вятъра, разстоянието между разпръсквачите, налягането и особеностите на терена. За такава система е необходимо професионално хидравлично изчисление.

Торене на кивито

 

Кивито има високи хранителни потребности, но не бива да се тори по универсална календарна рецепта. Програмата трябва да се основава на почвен анализ, а при развити насаждения — и на листен анализ.

 

Растението се нуждае от:

* азот за развитието на листната маса;

* фосфор и калий;

* калций и магнезий;

* микроелементи като бор, цинк, манган и мед.

Прекомерното азотно торене може да доведе до прекалено буен и слаб растеж. Корените са чувствителни и към висока солева концентрация, затова по-малките, разделени приложения са по-безопасни от еднократно внасяне на голямо количество тор.

При наличие на подходяща филтрация, дозиращо устройство и защита срещу връщане на вода, хранителните вещества могат да се подават през капковото напояване. След приключване на торенето системата трябва да се промие с чиста вода.
Препоръчваме от личен опит прилагане на Хортигроу или Кристалон , подходящи за целия цикъл на развитие през сезоните.