Покривни култури - да се грижим за почвата през цялата година !

Как помагат

1. Живите корени поддържат почвата активна и създават канали, по които по-лесно проникват въздухът и водата. Надземната маса я предпазва от силен дъжд, вятър и резки температурни промени. След косене или измръзване растителните остатъци се превръщат в мулч и органична материя.

2. Балансиране на макро- и микроелементите

Азот (N): За да обогатите почвата с азот по естествен път, имате нужда от бобови култури. Те живеят в симбиоза с грудкови бактерии по корените си, които улавят атмосферния азот и го фиксират в почвата във форма, лесно усвоима за следващите растения.

Фосфор (P) и Калий (K): Тези елементи често се намират в по-дълбоките почвени слоеве, недостъпни за плитките корени на зеленчуците.

3. Балансиране на pH състава

Обогатяването на почвата със зелена маса (която впоследствие се превръща в хумус) е най-добрият естествен буфер за pH. Органичната материя помага както на леко киселите, така и на алкалните почви да се доближат до неутрални стойности.

    При кисели почви:Лупината е абсолютният шампион. Тя не само вирее отлично в кисела среда, но кореновите ѝ секрети активно я неутрализират.

    При алкални почви:Белият синап и ръжта отделят леко киселинни съединения в процеса на разлагане на зелената им маса, което помага за лекото понижаване на pH.

Здрава почва – питателна храна

Добре поддържаната почва помага на растенията да развиват стабилна коренова система и да използват по-ефективно водата и хранителните вещества. Когато торенето е съобразено с нуждите на културата и почвения анализ, се намалява рискът от излишни загуби на хранителни елементи и замърсяване на водите.

Това не означава, че една практика сама по себе си гарантира „по-здравословна“храна. Качеството на продукцията зависи от сорта, сезона, водата, храненето, растителната защита и много други фактори. Но почвата с добра структура, достатъчно органична материя и богато почвено биоразнообразие е основата за по-устойчиво производство.

Четири полезни принципа

1.Не оставяйте почвата „гола“ – използвайте растителни остатъци, мулч или покривни култури.

2.Обработвайте само толкова, колкото е необходимо – прекаленото разрохкване разрушава структурата и ускорява разграждането на органичната материя.

3.Поддържайте живи корени възможно най-дълго през годината.

4.Редувайте и комбинирайте различни видове растения, вместо да разчитате на една култура.

Най-добрата покривна култура зависи от времето до следващото засаждане, състоянието на почвата и зеленчуците, които ще отглеждате. Вместо да търсим една „универсална“ култура, по-добре е да изберем тази, която решава конкретен проблем.

Важно: спазвайте сеитбооборота!

Не използвайте покривна култура от същото семейство като планирания зеленчук. Например белият синап, рапицата и фуражната ряпа са кръстоцветни. Не е добре да ги поставяте непосредствено преди зеле, карфиол, броколи, репички или ряпа, защото могат да имат общи болести и неприятели.

Видове култури и как влияят на почвата

Важно уточнение: покривните култури не създават фосфор и калий. Те улавят наличните хранителни елементи, включително от по-дълбоките почвени слоеве, включват ги в растителната си маса и след разграждането ѝ ги връщат по-достъпни в активния почвен слой. Ефектът зависи от почвата, влагата, срока на сеитба и от това кога ще прекратите културата. 

Овес

Овесът развива гъста, влакнеста коренова система, която стабилизира горния слой на почвата, подобрява структурата и ограничава ерозията. Той улавя остатъчния азот след основната култура и не позволява той лесно да се измие през зимата. Надземната маса покрива почвата, потиска част от плевелите и след измръзване обикновено се разгражда сравнително бързо. Подходящ е преди ранни пролетни зеленчуци.

Бял синап

Белият синап пониква и расте бързо, затова е добър избор, когато има кратък период между две култури. Корените му улавят остатъчните хранителни вещества, а бързата надземна маса пази почвата от оголване и конкурира плевелите. Като растение от семейство Кръстоцветни може да има и потискащ ефект върху част от почвените патогени, но това не бива да се приема като заместител на правилното сеитбообращение. Не е добър избор непосредствено преди или след зеле, броколи, карфиол, репички и други кръстоцветни, защото може да поддържа общи болести и неприятели.

Лупина

Лупината, особено бялата лупина, има мощен централен корен и образува грудки с азотфиксиращи бактерии. Така може да обогати почвата с биологично фиксиран азот, ако грудките са активни и условията са подходящи. Тя има и добра способност да използва по-слабо достъпни фосфорни съединения в почвата. След заораване дава ценна органична маса, но се нуждае от достатъчно време за развитие и не е най-практичният вариант за много късна есенна сеитба. 

Зимен фий

Зимният фий е една от най-полезните покривни култури, когато основната цел е азотно хранене. Той фиксира азот от въздуха чрез грудките по корените си и натрупва значителна зелена маса през пролетта. Самостоятелно може да поляга и да се развива по-бавно през есента, затова най-често се комбинира със зърнена култура. Важно е да не се оставя да образува семена. 

Грах

Грахът също фиксира азот и се разгражда по-бързо от житните, което прави хранителните вещества по-достъпни за следващата култура. Корените му подобряват почвената биология, а надземната маса допринася за органичното вещество. Най-практичен е в смеска с овес или ечемик, които го подпират и допълват с по-гъста коренова система. Не го включвайте преди друга бобова култура, ако има риск от общи болести. 

Червена детелина

Червената детелина е силен азотфиксиращ вид с дълбоки корени. Тя подобрява структурата на почвата, подпомага проникването на вода и въздух и е добра за площи, които могат да останат по-дълго време под зелено торене. Развива се по-бавно в началото, затова често се комбинира с житна култура. Ако се остави да цъфти, осигурява храна за опрашители и полезни насекоми.

Александрийска детелина

Александрийската детелина расте по-бързо от червената и е подходяща за по-кратки периоди. Тя фиксира азот, покрива почвата и дава нежна растителна маса, която се разгражда сравнително бързо. Обикновено измръзва при по-сериозен студ, което улеснява подготовката на площта напролет. 

Зимна ръж

Зимната ръж е един от най-сигурните избори за късна есенна сеитба. Тя понася студ, развива корени и при ниски температури и образува плътно покритие, което силно ограничава ерозията и плевелите. Улавя остатъчния азот и с дълбоките си корени подпомага разрохкването на почвата. Трябва да се прекрати навреме през пролетта: при прерастване образува груби стъбла с високо въглеродно съдържание, които се разграждат по-бавно и временно могат да „задържат“ азот от почвата.

Ечемик

Ечемикът е бързорастяща житна култура, която покрива добре почвата и улавя остатъчния азот. Корените му подобряват повърхностната структура и ограничават разпрашаването и ерозията. Есенно засятият ечемик често измръзва, което е предимство, когато искате ранно да подготвите мястото за пролетно засаждане. 

Италиански райграс

Италианският райграс образува много гъста коренова мрежа. Той е особено полезен за улавяне на нитрати, за стабилизиране на почвата и за подобряване на структурата на горния слой. Може да натрупа голямо количество растителна маса, но трябва да се контролира добре, защото при оставяне да семенува може да се превърне в плевел. 

Фацелия

Фацелията е отличен избор за зеленчукови градини, защото не е близък роднина на обичайните зеленчукови култури и рядко създава проблеми в сеитбообращението. Пониква бързо, покрива почвата, подпомага почвената структура и създава условия за по-добра биологична активност. Когато се остави да цъфти, привлича пчели, сирфидни мухи и други полезни насекоми. Подходяща е в смески с фий, детелина или овес. 

Фуражна ряпа

Фуражната ряпа развива силен централен корен, който прониква през по-плътни почвени слоеве и оставя канали след разлагането си. Това подпомага проникването на въздух и вода и улеснява корените на следващата култура. Тя улавя остатъчните хранителни вещества през есента и обикновено измръзва през зимата. Както при синапа, не трябва да се използва често в ротация с кръстоцветни зеленчуци. 

Маслодайна ряпа

Маслодайната ряпа има сходен ефект с фуражната, но обикновено образува повече фини корени. Тя е добра за улавяне на азот, за раздвижване на уплътнени слоеве и за бързо покриване на свободни площи. Подходяща е за смески с овес, ръж, фацелия или бобови култури. 

Фуражна рапица

Фуражната рапица прави силна листна маса и добър корен, който подпомага структурата на почвата. Тя улавя хранителни вещества, пази почвата от ерозия и допринася с органична материя. И тук важи правилото да не се използва преди или след зеле, броколи, карфиол и други растения от същото семейство. 

Елда

Елдата е много подходяща за кратък летен период между две реколти. Тя расте бързо, покрива почвата и потиска плевелите. Корените ѝ могат да подпомогнат усвояването на по-слабо достъпни фосфорни съединения. Растителната маса се разгражда сравнително бързо, но елдата задължително се коси или инкорпорира преди образуване на семена, защото лесно се самозасява. 

Суданка или сорго-суданкова хибридна трева

Тази култура е много подходяща за летни месеци и за почви с нужда от повече органична маса. Образува мощна коренова система и голямо количество биомаса, което подобрява структурата и храни почвените микроорганизми. Добра е за потискане на плевели, но не е подходяща, когато до следващата култура остава малко време, тъй като грубата ѝ маса се разгражда по-бавно. 

Сладка детелина

Сладката детелина е двугодишна бобова култура с много дълбок корен. Подходяща е за по-тежки, уплътнени или изтощени почви, където има време да остане по-дълго. Фиксира азот, подобрява дълбочинната структура и привлича опрашители при цъфтеж. Не е най-добрият избор за кратък период между две зеленчукови култури. 

Практични смески

Зимен фий + овес – азот от фия, бързо покритие и добра коренова мрежа от овеса.

Зимен фий + зимна ръж – за по-късна сеитба и по-дълго зимно покритие.

Фацелия + овес + фуражна ряпа – за структура, покритие, улавяне на хранителни вещества и различни типове корени.

Овес + грах – подходяща смеска преди ранни пролетни култури, защото често измръзва и се обработва лесно.

Ръж + детелина – за площи с плевели и нужда от по-дълготрайно подобряване на почвата.

Кога и как да прекратим покривната култура 

Косете или обединете растенията преди да образуват семена – обикновено в началото на цъфтежа. Така сте натрупали достатъчно зелена маса, без тя да стане твърде груба и трудна за разграждане. Оставете поне 10–14 дни преди сеитба или разсаждане, за да започне разграждането.