В предната статия Ви запознах с основните почви, които са подходящи за отглеждането на лозя. В тази ще говоря за това колко е важен изборът на място за лозовите насаждения. Освен визуалната преценка на терена се извършва и обстойно проучване: история на лозарството в района, орография на терена-надморска височина, изложение и наклон, климатични условия-топлинен, воден режим, почвена характеристика-морфологично описание, механичен състав, физични свойства и химични особености.

Лозата проявява едновременно голяма приспособителна способност, но и строго определени изисквания към  природните условия. В зависимост от почвено-климатичните условия се определя и направлението на производство на грозде и неговото използване. Климатичните условия се формират в зависимост от географската и орографската даденост на определена територия. Лозата може да се отглежда в равнинен терен и по хълмовете с различни изложения.

При отглеждането в равнинни райони, лозите имат силен растеж, добър добив поради това,че почвите са по-богати на органични вещества. Тук се наблюдява и по-дълъг вегетационен период и по-ниско качество на гроздето, и чувствителноста към ниските зимни температури и пролетни слани е по-голяма. Оптималните условия за отглеждане на лозя и за качествена реколта се намират в интервал между 50 и 500м надморска височина. Лозите обичат хълмовете, които имат разнообразен релеф, наклон и изложение. Наклонените терени предлагат добър въздушен дренаж, който намалява опасността от измръзване на лозите през зимата и късни пролетни слани. Изложениято на терена променя влажността, топлината и светлината. Промяната на климатичните фактори е различна за всяко изложение. Южното изложение има най-добър топлинен и светлинен режим и най-лош воден режим, а северното изложение най-добър воден и най-лош топлинен и светлинен режим. За това южното изложение е за предпочитане в северните райони, а северното е за предпочита не в южните райони.

Организацията на териториите при създаване на големи масиви лозя се разработва така, че да се реши оптимално организационно-икономически условията за прилагане на съвременни, прогресивни технологии за отглеждането на лозя.  При организацията на територията на всеки масив се очертават блоковете, кварталите и парцелите. В изготвеният проект се нанасят пътната и напоителна мрежа. Големината и формата на парцелите зависят и се определят след уточнената посока на редовете. Посоката на редовете се избира, чрез наклонът на терена, изложение и посока на преобладаващия вятър при конкретния терен. Размерът на парцелите се влияе от дължината на редовете. Най-подходящата дължина от гледана точка на стабилност и устойчивост на подпорната конструкция е 100м.  При терени с площ до 50 дка лозовото насаждение може да се оформи с един или два парцела. Ако площта е по голяма се оформят максимален брой парцели с правилна форма.


При нагънатите терени, кварталите и парцелите имат по-малки размери и неправилна форма. Пътищата по посока на склона са под ъгъл 8-10° и за да се предотврати ерозия се разполагат шахматно. При лозови насаждения, които ще се напояват, е необходимо да се изгради система за напояване.

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  


И не на последно място е  реакцията на почвата. Тя варива между 6-8 pH. Известна група растения, между които и много видове лози, виреят добре и в алкални почви. Смята се, че лозата верее най-добре при pH между 5 и 7. При pH 4 се забелязва потискане на растежа.

Оподзолените почви са  характерни с кисела реакция, ниско съдържание на органични вещества заради разрушаване на глината в горната част на почвения профил. Това са почви намиращи се в сверените и някои високопланински райони, където се развива изглолистна горска растителност.

Канелините горски почви имат слабо кисела реакция. Срещат се в много лозарски райони-Перущица, Пирински край, Средногорие, Асеновградски район и др. Хумусно-карбонатните са подходящи за лозовата култура. Такива почви се срещат в Коларовградски, Варнески, Старазагорски район. При тези почви се получава ароматично винено и десертно грозде.

Черноземните почви са с неутрална реакция и съдържанието им на хумус  е значително. Такива почви се срещат в Дунавското крайбрежия и из Северна България. Тук могат да се отглеждат винени и десертни сортове грозде.

Сивите горски почви са с алкална реакция и неголямо количество хумус. Срещат се в Горнооряховския район и се отглеждат десертни сортове лози.