В оранжерийното производство, пиперът се очертава като трета по значение култура след доматите и краставиците. У нас той, предимно дребноплодният, се отглежда отдавна в застъклени оранжерии. Производството на едроплоден пипер е сведено до минимум поради високата му енергоемкост. Разширяването на полимерните съоръжения- оранжерии и тунели, разкрива нови възможности за получаване на значително по-ранна продукция.
В оранжерийното производство се очертава като трета по значение култура след доматите и краставиците. У нас пиперът, предимно дребноплодният, се отглежда отдавна в застъклени оранжерии. Производството на едроплоден пипер е по-слабо застъпено, поради високата му енергоемкост. Разширяването на полимерните съоръжения- оранжерии и тунели, разкри нови възможности за получаване на значително по-ранна продукция.
ОТГЛЕЖДАНЕ ПОД ПОЛИЕТИЛЕНОВИ ТУНЕЛИ
Производството на пипер, отглеждан под полиетиленови тунели, се ускорява с 15-20 дни. Удължаването на беритбения период допринася за увеличаване на добива.
Изисквания към сорта.
Подбират се сортове с висока ранозрелост и с по-ограничен хабитус. На тези изисквания сравнително по-пълно отговарят сортовете Пловдивска шипка - от дребноплодните, и сортовете Албена, Златен медал 7 и Калинков 800/7, както и дребноплодните Пловдивска шипка и Джулюнска шипка 1012, които са силно лютиви. От чуждата селекция заслужават внимание холандските хибриди Астрион, Пирует, Монтано, Белканто и Донна. Поради голямата жизненост и по-едрите си плодове, те осигуряват много високи добиви. По ранозрелост не отстъпват и на най-ранните български сортове, а получената от тях продукция е с много добри пазарни и вкусови качества.
Отглеждане на разсад.
Най-висока ранозрелост и общ добив се получават, когато в тунелите се засажда 70-75 дневен разсад. Установено е, че кореновата активност на засадените растения се възстановява при почвена температура над 13-14° С. В повечето райони на Южна България се засява в края на януари, а в Северна - 10-15 дни по-кьсно. Семената се обеззаразяват, като се потапят в 10%-ов разтвор от перхидрол. Сеитбата се извършва в торово-почвена смеска и неорганични субстрати /перлит, вермикулит и др./.Разсадът за тунелите се отглежда в застъклени оранжерии, в които може да се поддържа необходимият за растенията микроклимат. Засява се в сандъчета, щайги, а понякога и в лехи. Сеитбената норма е 12-15 гр/м2 семена. До поникването се поддържа температура 22-24° С. След масовото поникване тя се понижава с 4-5° С. Намалява се и влажността на почвата. Разсадът се пикира във фаза втори лист в саксии или табли. В периода преди засаждането разсадът се закалява.
Подготовка на почвата.
През есента се обработва на дълбочина 30-32 см и се внасят органични и минерални торове. В края на март чрез култивиране, брануване и фрезуване се унищожават плевелите и почвата се разрохква на 18-20 см дълбочина. С тази обработка се внасят необходимите органични, фосфорни и калиеви торове, ако това не е направено през есента. Ако не е ясно съдържанието на хранителните вещества в почвата, корто може да стане само след химичен анализ е добре да се направи следното: Площта трябва да бъде наторена с 5 -10 т разложен оборски тор – 50 – 60 кг суперфосфат и 25 – 30 кг калиев сулфат на декар. При кисела реакция (рН под 6.5) преди оранта се внасят 500 – 600 кг/дка сатурачна вар или млян варовик.
Засаждане.
Пиперът се засажда след чувствително затопляне на времето и повишаване на температурата на почвата на 10 см дълбочина над 13-14° С. Оформят се лехи. Едроплодните сортове се засаждат на двуредови ленти по схема 110+40x20 см. Сортът Пловдивска шипка се засажда на триредови ленти по схема 90+30+30x15 см. Засадените растения се поливат гнездово или по бразди в зависимост от температурата и влажността на почвата. След това се загърлят плитко с рохкава почва, като предварително се разхвърлят примамки срещу поповото прасе. Тунелите се изграждат веднага след засаждането.
Присъединете се към
Фейсбук групата Градината
на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с
нуждите на Вашата градина
Грижи след засаждането.
Регулирането на температурата, поддържането на влажността на почвата и въздуха, подхранването и борбата срещу болестите и неприятелите са най-съществените грижи. Чрез проветряване температурата в слънчеви дни достига 24- 26° С, а в облачни- около 20-22° С. Нощната е около 16° С. За да се подобри температурата на почвата до започване на плодообразуването, тя се обработва 2-3 пъти на 10-12 см дълбочина. Няколко /3-4/ дни след засаждането се прави второто поливане - най-често гнездово. Към края на април, когато времето се затопли и растенията станат по-тъмнозелени, те се поливат гравитационно и се поддържа влажност на почвата 80-85% от ППВ. Пиперът изисква по-ниска влажност на въздуха /60-70% / и затова при формиране на цветовете проветряването се засилва. През втората половина на май покривното фолио се отстранява напълно. Подхранването с азотни торове засилва растежа. Фосфорните и калиевите торове се внасят, докато растенията са под тунелите. Общото количество на минералните торове за едно подхранване е 15-20 кг на декар, а интервалът на торене-2-3 седмици. По време на беритбите се подхранва само с азотни торове. Последното се извършва около месец преди края на вегетацията. Следи се за появата на листни въшки, оранжерийна белокрилка, вирусни болести и брашнеста мана.
Беритба и добиви.
Беритбата на дребноплодните сортове започва към 20 май, а на едроплодните - в началото на юни. Добивът варира според сорта от 4 до 6 т от декар, а при беритба до падане на първите слани той е с 1-2 т по-висок.
Присъединете се към
Фейсбук групата Градината
на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с
нуждите на Вашата градина
Очаквайте и продължение : Отглеждане в полиетиленови оранжерии
Източник: Оранжерийно зеленчуко-производство, доц. Николай Вълчев
Остави коментар