Лозата и нейната Биология: От кореновата система до Витамините в Гроздето


    Лозата, позната също като растението, което ни предоставя неповторимия вкус на питателните си плодове и вино, има много интересни аспекти, които я правят уникална. За да можем да извлечем максимума от нашите лозя и те да ни даряват с качествено грозде, първо трябва да познаваме и самата биология на този растителен вид! За това в поредица от статия ще разгледаме всички биологични признаци, функции и характеристики на тази култура.


    Гроздето: Богатство от Полезни вещества

    Лозата е известна със своята способност да дава добри добиви, дори на почви, които обикновено са неподходящи за други селскостопански култури. В същото време гроздето, което тя произвежда, е изключително богато на химични съединения. При добро узряване на гроздето, то съдържа между 15% и 25% лесно усвоими захари като фруктоза и флюкоза, от 5 до 10 г/дм3 органични киселини като винена и ябълчена, 0.3% до 0.5% минерални соли, 0.3% до 1% пектин, 0.15% до 0.9% белтъчини, както и танин и други химични съединения. Въпреки този богат химичен състав, между 65% и 85% от гроздето е вода. Само в 100 грама свежо грозде се съдържат следи от витамин В1 (тиамин), В2 (рибофлавин) и В6, както и витамин А (каротин) и витамин С (аскорбинова киселина) в концентрации, които могат да допринесат за нашето здраве и благополучие.


    Запознаване с Биологията на Лозата: Коренова Система

    Кореновата система на лозата изпълнява няколко основни функции, като закрепване на растението в почвата и усвояване на разтворените минерални вещества във водата. Двата основни вида корени, които се наблюдават при лозата са:

    - Зародишни корени (при лозови семеначета)

    - Адвентивни корени (за растенията, които се получават от резници).


    За по-подробен анализ на кореновата система на лозата, ние ще разгледаме адвентивните корени, тъй като в днешната практика, лози произведени от семена не се отглеждат. Тези корени формират почти всички зрели и зелени части на лозата. Те играят ключова роля при вегетативното размножаване, където присадените резници стават подземно стъбло. В зависимост от тяхното местоположение на стъблото на лозата, можем да различим три основни групи корени:

    - Повърхностни, които се намират в най-горната част на резника на дълбочина от 10-15 см;

    - Междинни, които се разполагат в средната част на подземното стъбло, най-често на възлите на резника;

    - Основни или стъпални корени, които се намират в най-долната част на резника.


    При благоприятни условия – температура, влага, кислород и хранителни вещества в почвата, лозовото растение притежава извънредно голяма коренообразуваща способност.

   Най-важната функция на корена е да снабдява растението с вода и с разтворените в нея хранителни вещества. При естествени условия кореновата система се разполага предимно хоризонтално и достига встрани до 5м, а някои корени и до 8-10м. Вертикално основната маса корени се намира в еднометровия почвен слой, като много от тях достигат до 5-7м дълбочина.

   Корените на лозата се характеризират с голяма поглъщателна способност, която достига до 1,5 атмосфери. За това при резитбата през пролетта от раните изтича „плач“, количеството на който може да достигне до 10л.

  Корените са много чувствителни към ниските температури в сравнение с другите части на лозата през зимата, но при климатичните условия на нашата страна не загиват, тъй като почвите на дълбочината, на която те са разположени, не замръзват.