Подпорната конструкция е от голямо значение за лозовото насаждение. Представлява единна система от елементи. Тя се състои от серийно произвеждани елементи, което позволява изграждането й да става механизирано, с минимално влагане на ръчен труд. Подпорната конструкция трябва да осигури надеждно укрепване на лозите в пространството и максимални възможности за механизираното й израждане и минимални разходи за поддръжка и ремонт през периода на експлоатация. Основните елементи на подпорната конструкция са:

Подпорни колове. Те биват крайни и вътрередови (междинни) колове. Използват се дървени, метални или железобетонни колове. В нашето лозарство се използват железобетонни колове пресформи чрез вибриране, с правоъгълно ( 100 х 80 ) или квадратно ( 80 х 80 мм, 70 х 70 мм) сечение, с дължина от 210 до 230 см. 

Дървените колове са намерили широко приложение в нашата страна. В последните години те постепенно изместват железобетонните. Изработват се от иглолистни дървета, кестен, рубиния и основно от акация. Според формата биват кръгло, правоъгълно или квадратно сечение. За крайни колове от тях се използват: диаметър в горната си част 10-12 см, а за вътрередови с диаметър 8-10 см. За да се увеличи по-дълго използването им се прилагат допълнителни повърхностни обработки-обелване на кората и повърхностно обгаряне, импрегниране чрез потапяне в разтвори на нетоксични соли, катран и др. 

Металните колове се изработват от листова стомана с дебелина 2.0-2.5 мм за крайните и 1.25-1.5 мм за вътрередовите. 

Идва ред и на индивидуалните колчета. С тяхна помощ лозичките се прикрепват към тях и растат правилно нагоре с изправени стъбла. Използват се метални и дървени. Металните колчета са с диаметър 5-8 мм, а дървените, които изместват металните са с диаметър 40-60мм.   

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  

Носещи телове. Намерили са приложение телове с покритие от цинк, алуминий, изработени от неръждаема стомана. В нашето лозарство се използва поцинкован тел с диаметър от 2.0 до 5.0 мм.

За да се стабилизира крайния кол се използват приспособления и системи. Крайни обтяжки или обтяжни системи. При високостъблените формировки стабилизирането става чрез крайни блокажни системи, изградени от три железобетонни кола  и напречна телена обтяжка. Много широко приложение намира блокажната система от котви. Заради възможността за механизирано поставяне на котвите на маркираните места и дълготрайната и добра устойчивост и здравина. Рядко вече се прилага подпирането на крайния кол от вътрешната страна с наклонен под различен ъгъл кол. 

Как се закрепва тела към коловете? При подпорните с железобетонни колове теловете се закрепват към тях с щифтове, монтирани в отворите на коловете. Монтажът и оформянето им става ръчно. Прикрепването може да стане и с поцинкована тел с диаметър 2-2.5 мм. При дървените колове прикрепването става чрез скоби, които се монтират механизирано или ръчно. При металните колове прикрепването на тела става в предварително оформени куки при изработката на металния кол.

След като се закрепи тела трябва и да се изпъне. В практиката се прилага голямо разнообразие от приспособления. Монтажът им на конкретни места и изпъването на теловете се извършва ръчно с приспособления (има специални клещи ).


Подпорната конструкция се изгражда в годината на засаждане на лозите или най-късно през пролетта на втората година. Поставянето на коловете става по няколко начина. При изграждането на подпорна конструкция с железобетонни, дървени или метални колове набиването става чрез директен натиск (хидравличен или пневматичен) с машина за набиване на колове. Набиването може да се извърши на един или на две реда едновременно, на дълбочина 60-70 см. На каменисти и тежки почви набиването става трудно. За тази цел се правят дупки близки или с по-малък диаметър на коловете. Коловете се набиват механизирано с набивач. При наклони над 10-12 ° дупките за коловете се пробиват механизирано с ръчен или хидравличен свредел. Поставянето на коловете става ръчно. При набиването на вътре редовите колове може да се използва хидробур.

Изграждането на блокажната система става с изграждането на метални спираловидни обтяжки, които дупките на маркираните места се пробиват по механизиран или полумеханизиран начин. Поставянето на метална котвата в дупката, запълването й с почва, съединяването на котвата с горната част на крайния кол чрез телена връзка става ръчно. При по-леки почви, котвите се монтират механизирано. Разстилането на тела се извършва с приспособление, агрегатирано към навестната система на трактора, или ръчно със специално направени макари ръчно, които се поставят в края на всеки ред. При железобетоните колове работниците вървят след агрегата и поставят щифтове в отворите на кола. При дървената конструкция едновременно с разстилането на тела се забиват и куките може механизирано или ръчно, след което на тях се окачват теловете. При металната конструкция с разпъването на тела се окачва и на куките на кола.

Индивидуалните колчета се прикрепват към долните носещи телове с помощта на скоби или се забиват. След това се монтират натяжните устройства и теловете се изпъват. При маломерни любителски лозя всички тези начини по засаждането и изграждането на подпорна конструкция се извършват ръчно.