Време е да спомена и за противоерозионните мероприятия. Независимо от наклона и разположението на лозето, климатичните и ортографски условия в нашата страна допринасят основно за развитието на ерозия на почвата. В зависимост от количествените и качествените изменения на почвената повърхност се различават два вида ерозия-повърхностна и линейна(ровинна). Линейната представлява развитие на браздова ерозия и се проявява, когато течащата вода е по-обилна. Но за нашето лозарство от значение е повърхностната ерозия. Ерозионните процеси в лозарството зависят от определени условия, които могат да се разделят на -природни(релефни, климатични и почвени) и технологични. Защитата от ерозия може да се осъществи чрез повеждането на мероприятия, с които ще те запозная.

Ако теренът на който ще се намира лозово насаждение е с наклон до 6° не е необходимо провеждането на допълнителни мелиоративни мероприятия. Тук парцелите се оформят с правоъгълна форма. При тези наклони на терена от 4 до 6° е желателно посоката на редовете да съвпада в максимална степен с посоката на хоризонталните и дължината им да е около 100м. Риголването при такива терени се извършва двупосочно.

 При наклон на терена от 6 до 10° ако е възможно парцелите се оформят с правоъгълна форма. При вълнообразно нагънати терени редовете се разполагат контурно, с максимално отклонение от хоризонталите до 3°. При наклон от 8 до 12° те се правят с наклон от 30° спрямо посоката на склона, като съседните парцели се разполагат шахматно. Риголването на тези терени се извършва по контурите, еднопосочно.

При терени с наклон от 10-14° се усвояват чрез изграждане на наорни тераси с широчина на платната от 8 до 20 м и наклон от 6 до 9°. (Изграждат се на наклони над 10° при леки ерозионни неустойчиви почви. Преобладаващият наклон на платната е от 5 - 6° до 8-9°. Тук разходите за изграждане са около 75% по-малко от тези при изкопно-насипните тераси, за които ще говоря малко по-надолу). Тук терасите трябва да следват гънките на терена и риголването се извършва еднопосочно. Редовете са с дължина до 100м, а парцелите са с форма на успоредник. При тези наклони над 12° пътищата са труднопроходими и гроздето тук се изнася на ръка.

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  

Наклони от 14-20° е целесъобразно изграждането на изкопно-насипни тераси. ( Това са тераси, които се изграждат и на дълбоки почви. Но за нашите условия имат някои неблагоприятни изменения. Плътността на почвата се увеличава, нарушава се структурата , влажността и водопропускливостта й и хумусното съдържание. Платната при този вид тераси при сиви горски почви се изграждат до 6°, при черноземи до 9°, а при канелени горски почви до 7°. Най-добър е вариантът, при който наклонът на откосите съвпада максимално с наклона на склона, като се оформят на откоси и след това се затревяват изкуствено или естествено.

При терени с наклон от 20 до 30° се усвояват пак чрез изкопно-насипни тераси. Но поради цената на гроздето в сегашни дни е икономически нецелесъобразно да се създават лозови насаждения на наклони над 20°.  

 Агротехническите мероприятия те са най-ефикасни и надеждни при наклони до 8-10°, но също така и с най-малко разходи, по-лесно и бързо. Прекъснато браздене извършва се по механизиран начин едновременно с култивирането или самостоятелно. Извършва се във всяко, през едно или две междуредия. Браздите се преграждат през 1 до 5м в зависимост от наклона на склона и наклона по посока на редовете. С това мероприятие  се повишава почвената влажност  на почвата. Ефикасен е за терени с наклони до 10-12°.


Мулчирането е безспорно водорегулиращо и противоерозионно действие. Мулчирането с 1200 или 800кг слама на дка при наклон 14° нямалява ерозията на почвата около 10 пъти или практически я спира. Но има един недостатък при ивичното мулчиране е, че намалява температурната сума в повърхностният слой на почвата.

Затревяването е също добър и ефикасен метод. Може да се осъществи чрез естествено, временно или целенасочено трайно затревяване. В райони където валежните количества са над 600 мм се прави във всеки ред, докато при по-малки количества се извършва през ред. В последните години се затревява със смеси от слаборастящи треви, устойчиви на засушаване.

Друг метод е и подобряването на структурата на почвата. Това се осигурява с хумус  и с хармонично торене. Внася се компост, торф, оборски тор.

Изграждането на отводнителна система като защитни и водоотвеждащи канали. Защитните канали се изграждат над терена и по хоризонталните пътища. Предназначението им е за събиране и отвеждане на отточните води от горните парцели. Укрепват се с чим, камъни и др. Водоотвеждащите канали са съоражения за отвеждане на водите от по-горе разположените парцели и от защитните канавки. Могат да бъдат надземни и подземни. Най-често са надземни и са разположени по вертикалните пътища или по естествени понижения на релефа.