В предишната статия те запознах какво е нужно и необходимо за направата на лозово насаждение. Изборът на място е първата стъпка към създаването на лозово насаждение. Сега ще ти обясня за лозарските райони в България. С тази статия  ще ти бъда по-полезна за да разбереш твоят район към кой спада и какъв сорт грозде да отгледаш.  

Районирането на лозарството се състои в териториалното разпределение на лозовите сортове. С цел агробиологичната характеристика на всеки от тях и да се отглеждат при най-благоприятни климатични условия.  В България има 4 основни лозарски района, с различно направление за отглеждане на лозя. 

Източен лозаро-винарски  район 

Южeн лозарo-винарски район

Северен лозарo-винарски район

Югозападен лозарo-винарски район

Нека започнем  от Източния лозаро-винарски район.

На изток е до Черно море, а на север от Лудогорското плато и на юг от Странджа. Този район се разделя от Източна Стара планина на два под района – южен и северен. Източният се характеризира с продължителност на вегетационния период 200 – 218 дни, 0% честота на пролетните мразове. Годишната сума от валежи в този район е между 469-630мм, и  през периода на зреене на гроздето (септември – октомври) е70-90мм. Крайбрежната ивица се характеризира с повишена атмосферна влажност. Тук почвите са черноземи с всичките си разновидности.  Условията в Източния район са благоприятни за производство на винено грозде предназначено за преработка на качествени и обикновени бели сухи вина, естествено пенливи вина, дестилати и аперитиви. В този район са съсредоточени около 53 % от общата площ за страната на белите винени сортове  като Димят, Ризлинг, Юни Блан и Мискет Отонел. Характерни за района са и сортовете Мискет червен и Юни Блан.

Южно лозарски- винарски район на север се ограничава от Стара планина, на запад и югозапад от Родопския планински масив, на юг от Сакар и обхваща Тракийската низина и Подбалканската долина. Разделя се на два под района по природни условия. Първият има по-големи термични ресурси и заема равнините и хълмистите терени. Вторият заема по-високите яки на планините и възвишенията. Климатът е преходноконтинентален. Този район се характеризира с продължителност на вегетационния период 180-200 дни, и от 5 до 10 % честота на пролетните мразове. Тук годишната сума от валежи е в порядък между 530-650 мм, а през периода на зреене на гроздето 70-90мм. В този район се наблюдават голямо разнообразие на канелени горски почви. В Средногорската яка се срещат хумусно-карбонатни, а в Родопската яка- делувиални. В Южно лозарският район се обуславя производство на винено грозде, десертно грозде и производство на качествени и обикновени червени сухи вина. Тук са концентрирани около 60% от общата част на червените винени сортове като: Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Памид и Мискет червен. За района са характерни сортовете Мавруд и Мислет червен.

Северно лозарско- винарски район на юг и на запад този район се ограничава до Стара Планина, на изток от Лудогорското плато и на север от Дунав, като обхваща Дунавската хълмиста равнина (Мизия). Както останалите райони и северният се разделя на два под района. Първият обхваща равнините и хълмистите терени и има по-големи термични ресурси. Климатът е типично континентален. Продължителността на вегетационния период е 200-210 дни и честота на пролетните мразове от 5 до 20%. Годишната сума на валежи е между 350-530мм, а през периода на зреене на гроздето 90-100мм. Почвите в този район са карбонатни черноземи на льосова основа- от типични до излужени по хълмовете и платата край Дунав. А в предпланинската ивица са предимно тъмно сиви и сиви горски. Коренообитаемият слой е много дълбок има добър хранителен, воден, топлинен и въздушен режим. Северният район се обуславя производството на винено и десертно грозде, за преработка на качествени и обикновени червени сухи вина. В този район се отглеждат сортовете Гъмза, Каберне Совиньон , Памид и Мерло. За района са характерни сортовете Гъмза и Мискет врачански. 

За да  получаваш информация за следващите статии е този Наръчник , присъедини  се към  facebook  групата Гроздето-от Дионис до съвременното агрономство  

Югозападният лозаро-винарски район.  Този район обхваща хълмовете и терените в поречията на Струма и Места. Югозападният район по територия е малък, но се разделя на два подрайона в зависимост от природните условия. Има големи- термични ресурси и обхваща по-ниските хълмисти терени. Тук климатът е преходносредиземноморски. В този район вегетационния период е между 220-230дни и нисък процент на пролетните мразове от 1 до 2%. Годишната сума от валежи е 534мм. В този район почвите основно са канелено-горски и делувиални. Коренообитаемият слой е недостатъчно дълбок, но с добър въздушен и топлинен режим. Но с незадоволителен хранителен и особено воден режим. В югозападният район се обуславя производството на качествени червени сухи и десертни вина, но и за ранно и късно производство на десертно грозде. Тук се отглеждат сортовете Широка мелнишка лоза, Каберне Совиньон и Мерло. За този район характерен е сортът Широка мелнишка лоза.

Въз основа на температурните условия и предимно на общата температурна сума  през вегетационния период, всеки район се разделя на подрайони. Първият под район обхваща най-топлите места в страната. С обща температурна сума през вегетационния период от 3700° до 4000° C. В този район се застъпват 5 лозарки направления: десертно гроздопроизводство с ранни, среднозреещи и късни десертни сортове и винени сортове. На по-малки площи се застъпват безсемнни десертни сортове за стафиди като сорт Русалка. Винени сортове за десетни (ликьори) вина и къснозреещи бели винени сортове за бели трапезни вина и винен дестилат. В този район се отглеждат сортовете Тамянка, Мискет врачански, Мискет Отонел, Памид и Рубин. Вторият подрайон обхваща с температурна сума от 3500° до 3700° С. Тук основната насока на производство е отглеждането на винени сортове  за качествени бели трапезни вина и виноматериали за шумящи вина. В по-топлите части на този район се застъпва и отглеждането на среднозреещи десертни сортове -главно сорт Болгар.  Третият подрайон включва местата с обща температурна сума от 3100° до 3500° С . Тук главната насока на този район е отглеждането на сортове за задоволяването на местните нужди, а в по-топлите му места се развива и по-мащабно лозарство с направление за  производство на бели трапезни вина и виноматериали за шумящи вина. 

През последните години нарасна търсеното и консумацията на вина с контролиран произход и географски район. Което налага при създаването на лозово насаждение независимо от направлението му за отглеждане-задълбочено да се изследва особеностите на терена, механичният и химичен състав на почвите и агробиологичните особености на сортовете.