Красивата и гъста тревна площ се нуждае от повече от редовно косене, поливане и торене.

С течение на времето почвата се уплътнява, а между тревните растения се натрупват мъх, сухи листа, отмрели корени и остатъци от окосена трева.

Това затруднява достъпа на въздух, вода и хранителни вещества до корените и постепенно влошава състоянието на моравата.

Две от най-важните процедури за възстановяване и поддържане на тревните площи са аерирането и скарифицирането. Те често се бъркат, но имат различно предназначение и въздействат върху различни проблеми.

Най-общо казано: 

Аераторът обработва предимно почвата, като създава отвори в нея и намалява уплътняването.

Скарификаторът обработва предимно повърхностния слой на тревата, като премахва мъха и натрупаната тревна „филцова“ покривка.


Какво представлява аерирането на тревата? 

Аерирането е процедура, при която в почвата се правят множество малки отвори. Те позволяват на въздуха, водата и хранителните вещества да достигат по-лесно до кореновата система на тревата.

При силно уплътнена почва порите между почвените частици намаляват. Корените получават по-малко кислород, водата се задържа на повърхността или се оттича, без да прониква равномерно, а тревата започва да расте по-бавно и да губи своята плътност.

Аерирането подобрява почвената структура и подпомага развитието на по-дълбоки и устойчиви корени.


Кога тревната площ има нужда от аериране?

Аерирането е препоръчително, когато забележите един или повече от следните признаци:

* почвата е твърда и трудно се пробива;

* след дъжд или поливане водата остава на повърхността;

* тревата расте слабо въпреки редовното торене;

* тревният чим е рядък и корените са плитки;

* по моравата се ходи или играе често;

* почвата е тежка и глинеста;

* тревната площ изсъхва бързо, защото водата не прониква в дълбочина;

* при изваждане на малък почвен профил се вижда слабо развита коренова система.

Лесен начин за проверка е да опитате да забиете отвертка или тънък метален прът в леко влажната почва. Ако проникването е трудно още в първите няколко сантиметра, почвата вероятно е уплътнена.


Какви са ползите от аерирането?

Правилно извършеното аериране:

* подобрява достъпа на кислород до корените;

* улеснява проникването на вода в почвата;

* подпомага усвояването на торовете;

* стимулира развитието на по-дълбоки корени;

* намалява повърхностното задържане на вода;

* подобрява устойчивостта на тревата към засушаване;

* създава по-добри условия за подсяване;

* подпомага разграждането на органичния слой;

* намалява последствията от утъпкването.


Кога се прави аериране?

Аерирането трябва да се извършва, когато тревата е в период на активен растеж и може бързо да се възстанови.

За тревните смески, които най-често се използват в България, подходящите периоди са:

пролетта – обикновено от март до май;

началото на есента – обикновено от септември до средата на октомври.

Почвата трябва да бъде леко влажна, но не мокра и кална. При прекалено суха почва зъбите трудно проникват, а при прекалено мокра почва структурата може да се повреди.

Добра практика е тревната площ да се полее един или два дни предварително, ако не е валяло.


Колко често се аерира тревата?

Честотата зависи от вида на почвата и натоварването на площта:

* при тежки глинести и силно утъпкани почви – веднъж или два пъти годишно;

* при нормално използвани тревни площи – веднъж годишно;

* при леки песъчливи почви – веднъж на две или три години или само при необходимост.

Прекалено честото аериране без конкретна причина не е необходимо.

 

Какво представлява скарифицирането? 

Скарифицирането е механично разресване и прорязване на повърхностния слой на тревната площ. Чрез него се отстраняват мъхът, сухата трева, отмрелите растителни части и натрупаният органичен слой между зелените листа и почвата.

Този слой често се нарича тревен филц, тревна плъст или thatch.

Тънък органичен слой е нормална част от тревната площ и може да предпазва почвата от прекомерно изпарение. Когато обаче стане прекалено дебел, той започва да пречи на водата, въздуха и торовете да достигат до корените.


Как работи скарификаторът?

Скарификаторът разполага с въртящ се вал, върху който са монтирани метални ножове или зъби. Те навлизат вертикално в тревния чим, разрязват сплъстения слой и изваждат натрупаните органични остатъци на повърхността.

След скарифицирането моравата може временно да изглежда разредена и неравна. Това е нормално, защото се премахва нежеланият мъртъв материал, който преди е запълвал пространството между тревните растения.

При правилна последваща грижа тревата постепенно се сгъстява и възстановява.


Кога тревата има нужда от скарифициране?

Скарифицирането е необходимо, когато:

* между тревните растения има много суха и пожълтяла маса;

* върху площта се развива мъх;

* водата трудно достига до почвата;

* след поливане горната част остава мокра, а почвата под нея е суха;

* тревата изглежда мека и „гъбеста“ при стъпване;

* тревният чим е сплъстен;

* торовете не дават очаквания резултат;

* тревата е рядка и има нужда от подсяване;

* никога не е извършвано основно почистване на площта.

 Дебелината на тревния филц може да се провери, като се изреже малко парче от тревния чим и се разгледа профилът му. Ако между зелената част и почвата има плътен кафеникав слой с дебелина над около 1–1,5 см, скарифицирането обикновено е препоръчително.

 

Какви са ползите от скарифицирането?

* премахва мъха и мъртвата растителна маса;

* намалява дебелината на тревния филц;

* подобрява проникването на вода и торове;

* освобождава място за нови тревни растения;

* стимулира сгъстяването на моравата;

* създава подходящи условия за подсяване;

* намалява задържането на прекомерна влага около основата на тревата;

* подобрява външния вид и жизнеността на тревната площ.


Кога се прави скарифициране?

Най-подходящите периоди са:

през пролетта, след като тревата е започнала активно да расте;

в началото на есента, когато температурите са умерени и има достатъчно време за възстановяване преди зимата.

Не е добре да се скарифицира:

* по време на летни горещини;

* при продължително засушаване;

* когато почвата е замръзнала;

* върху мокра и кална морава;

* непосредствено след поникване на нова трева;

* когато тревата е силно стресирана, болна или пожълтяла от суша.

При пролетна обработка е добре да се изчака тревата да започне да расте активно и да бъде окосена поне два или три пъти.


Колко често се прави скарифициране?

Обикновено основно скарифициране се извършва веднъж годишно. При силно занемарени площи може да бъде направено през пролетта и повторно, по-леко, в началото на есента.

Прекалено честото и агресивно скарифициране може да повреди тревните растения и да разреди моравата. Процедурата трябва да се прави само когато има натрупан филц, мъх или органична маса, която трябва да бъде отстранена.


Кое да направим първо – скарифициране или аериране?

Когато тревната площ има едновременно дебел филцов слой и уплътнена почва, обикновено се започва със скарифициране.

Препоръчителната последователност е:

1. Тревата се окосява по-ниско от обичайното, но без да се премахва повече от една трета от височината наведнъж.

2. Площта се скарифицира, за да се отстранят мъхът и натрупаният органичен слой.

3. Изваденият материал се събира внимателно с гребло или косачка с кош.

4. Почвата се аерира.

5. При необходимост се извършва подсяване.

6. Разпръсква се тънък слой подходяща почвена смес или пясък.

7. Внася се тор, съобразен със сезона и състоянието на тревата.

8. Площта се полива равномерно.

Когато няма тревен филц, но почвата е твърда и утъпкана, може да се извърши само аериране.

Когато почвата е рохкава, но има много мъх и суха трева, може да бъде достатъчно само скарифициране.

Аерирането и скарифицирането имат една обща цел – да създадат по-добри условия за развитието на тревата. Разликата е в начина, по който я постигат.

Когато процедурите се извършват в подходящия сезон, с правилна настройка и последващи грижи, тревната площ става по-гъста, по-зелена и по-устойчива на натоварване, засушаване и неблагоприятни условия.