Структура и развитие на лозовата растителност

    Лозата (Vitis vinifera) е растение, което има сложна структура и разнообразни части, както подземни, така и надземни. В тази статия ще разгледаме основните характеристики на надземната част на лозата, включително стъблото и разклоненията му.

    Стъблото на лозата започва от почвената повърхност и се простира до първите разклонения на лозата. Това е централният орган на растението и играе важна роля в поддържането на цялата структура на лозата. Диаметърът на стъблото може да достигне внушителните 70-75 см, а дължината му може да стигне до 20-30 метра, а в някои случаи и повече. Въпреки това, в практиката се използват три основни типа формировки на стъблата, които се поддържат в определени височини:

        -При ниско стъблените формировки, височината на стъблото е до 50 см.

        -При средно стъблените формировки, стъблото достига височина от 70-75 см.

        -При високо стъблените формировки, стъблото се задържа на височина над 100 см.

Страничните разклонения върху стъблото на лозата се различават по възраст.

    Рамената са многогодишни, по-къси части, чийто брой и разположение зависят от формата, в която се формира лозата. Те се образуват постепенно при резитбата, продължават да се удължават всяка година и върху тях се носи значителното количество грозде.


    Кордоните са също многогодишни разклонения, но с по-голяма дължина.


    В зависимост от разположението им в пространството, кордоните могат да бъдат хоризонтални или вертикални. Хоризонталните формировки се наричат "Мозер" и "Омбрела", докато вертикалните се наричат "Верико" и "кордон Томри".

    Върху кордоните се изграждат мали, къси рамена, на които при резитбата се формират плодни звена, включително чепове с 1-3 пъпки (най-често 2), стрелки с 3-7 пъпки и плодни пръчки с 8-20 пъпки.


    През пролетта, от пъпките на лозите се развиват зелени леторасти, известни като филизи. С узряването им през лятото, те придобиват характерен цвят, който обикновено е по-светъл или по-тъмен кестеняв цвят и се наричат пръчки. Лозовите пръчки имат сложна структура, включваща възли и сектори между тях, наречени междувъзлия. Дължината на междувъзлията варира и е най-голяма между 5-ти и 15-тия възел, намалявайки се към върха на пръчката. Дължината на леторастите и на техните междувъзлия зависи от сорта и от условията на отглеждане,. По възлите на леторастите са разположени други органи – пъпки, листа, колтуци, грозде, мустаци, като на тях ще се спрем по-подробно в следващата статия.


    На всеки възел има по един лист, и в основата на листната дръжка се намират зимните очи и летните пъпки. Срещуположно на листа се намират съцветията, които обикновено се появяват между 3-тия и 7-ия възел, и мустаците. На леторастите има 1-2 съцветия, а някои родовити сортове могат да имат 3-4 съцветия. По форма, стъблото на лозата е асиметрично, и леторастите са леко сплеснати, със силно различаващи се страни, включително гръбна, коремна, вдлъбната и плоска страни.


    Вдлъбнатата страна се намира над листа, пъпката и колтука. Срещуположно на нея е плоската страна. След всеки възел тези две страни променят местоположението си. Странично, откъм пъпките, е коремната страна, а от към колтуците – гръбната страна. Тези две страни са непрекъснати и не си променят местоположението по дължината на леторастите. Най-силно е развита коремната страна, а най-слабо вдлъбнатата.

    В следващата статия ще разгледаме по-подробно и основните стъблени части като колтуци, мустаци, листа, пъпки, съцветия, цвят, грозд, зърна и семена.