Как да се грижим правилно за живия плет?

 Въпреки че дърветата и храстите изглеждат издръжливи, те често стават жертва на комбинация от стресови фактори. Рядко едно единствено нещо убива здраво дърво – обикновено проблемът започва с отслабване на имунитета му, което го прави уязвимо за вторични атаки. 

Ето най-честите причини за преждевременното им загиване: 

 Проблеми с водата 

Това е убиец номер едно, особено за новозасадени растения. 

Преовлажняване (Удушаване на корените): Когато почвата е постоянно мокра или нивото на подпочвените води е твърде високо , кислородът се измества от почвата.

Засушаване: Липсата на достатъчно вода, особено в първите 2-3 години след засаждането, води до изсъхване на листата и клоните. Растението хвърля листата си в опит да запази влагата в стъблото. 

 Болести и вредители 

Паразитите и инфекциите обикновено атакуват вече отслабени растения, но могат да бъдат и фатални. 

Гъбични инфекции и кореново гниене: Гъби като Phytophthora или кореновата гъба причиняват гниене в основата на стъблото и корените. Често проблемът се забелязва твърде късно, когато цели клони започнат да съхнат. 

Насекоми и техните ларви: Короядите унищожават кората и прекъсват хранителните пътища на дървото. Под земята, ларвите на майския бръмбар могат буквално да изядат корените на едно младо дръвче за кратко време. 

Бактериални и вирусни заболявания: Бактериен рак (пригор) или различни вируси могат да блокират жизнените функции и да забавят образуването на хранителни вещества. 

 Грешки при засаждането и грижата 

Твърде дълбоко засаждане: Ако кореновата шийка (мястото, където стъблото преминава в корени) бъде заровена дълбоко под земята, кората там загнива. Това е една от най-масовите грешки. 

Механични повреди: Удрянето на стъблото с косачка или тример за трева създава открити рани. Това нарушава слоя непосредствено под кората (камбия), който транспортира хранителните вещества, и отваря врата за инфекции. 

Преторяване: Твърде много изкуствени торове (особено азотни) могат да изгорят корените или да предизвикат токсичност, която убива растението. 

 Климатични стресове 

Измръзване: Внезапните студове преди дървото да е влязло в зимен покой, или късните пролетни мразове, могат да унищожат тъканите. Често кората се напуква и бели, което изисква замазване и третиране. 

Неподходяща почва: Засаждането върху бивши строежи с остатъци от бетон, силно уплътнена почва или място с неподходящо pH (киселинност) не позволява на корените да се развият нормално. 

Какви вредители ги нападат ?

1 Гъбична инфекция (като Seiridium, Phomopsis или Kabatina). Гъбичките обикновено се появяват след дълги периоди на влага и дъждове, или когато растенията са засадени твърде нагъсто и не се проветряват.

  •          Симптоми: Пожълтяване, посветляване или потъмняване на игличките и върховете на клонките, напукване и отлепване на кората по млади издънки или преждевременно опадване на игличките и цялостно изсъхване на короната.
  •       Контрол: Премахване на засегнатите части , третиране с медни препарати като Бордолезов разтвор или фунгициди като Фитосев. 

2. Паяжинообразуващи акари ( Spider mites)

Те са микроскопични и трудно се виждат с просто око, но щетите от тях са много характерни. Нападат най-често туите и лъжекипарисите през горещите и сухи летни месеци.

  • Симптоми: Клонките губят наситения си зелен цвят, стават матови, жълтеникави или бронзово-сиви. При по-внимателно вглеждане (или с лупа) между люспичките може да се забележи съвсем фина паяжина.
  • Действие: Смучат сок от листенцата, което води до изсъхването им.
  • Контрол: Ним Азал , Натуралис, Самба 80

3. Кипарисова златка (Ovalisia festiva)

Това е един от най-опасните и смъртоносни вредители за семейство Кипарисови в Европа през последните години. Възрастното насекомо е красиво, блестящо зелено бръмбарче, но истинският убиец са ларвите му.

  • Симптоми: Внезапно изсъхване на цели клони или на върха на дървото, докато останалата част все още изглежда зелена. По кората (често в основата на изсъхналия клон) могат да се видят малки, овални отвори (с форма на буквата "D"), откъдето са излезли възрастните бръмбари.
  • Действие: Ларвите се хранят с дървесината точно под кората, като прекъсват пътищата за движение на вода и хранителни вещества. Клонът на практика се "удушава".
  • Борба- Натуралис

4. Кипарисова въшка (Cinara cupressi)

Едра листна въшка, която нанася огромни щети, особено върху Лейландския кипарис и туите. Активна е най-често през пролетта и есента (дори и през меки зими).

  • Симптоми: Клонките, обикновено започвайки от вътрешността на короната към периферията, покафеняват и изсъхват. Растението е лепкаво на пипане заради отделяната от въшките "медена роса". Върху тази сладка течност често се заселват черни саждени гъбички, които правят стъблата да изглеждат мръсни и черни.
  • Действие: Въшките се колонизират по стъблата и смучат растителен сок, отслабвайки дървото.
  • Борба: Ним Азал или  биоагент

5. Щитоносни въшки

Те изглеждат повече като малки, неподвижни люспи или брадавички по клонките, отколкото като живи насекоми.

  • Симптоми: Растението губи жизненост, растежът спира, клонките пожълтяват. Подобно на обикновените листни въшки, и тези отделят лепкава медена роса.
  • Проблемът при тях: Те имат твърд восъчен "щит", който ги предпазва от контактните инсектициди, което ги прави много трудни за унищожаване.
  • Борба: Ним Азал или биоагент 
     

Защо прекалената гъстота "убива" отвътре?

Когато засадите растенията твърде близо едно до друго, за да получите зелена стена възможно най-бързо, се задействат няколко негативни процеса:

  1. Ефектът на "инкубатора" (Липса на въздух): Външно живият плет изглежда плътен, но вътре, около стъблата, въздухът спира да циркулира. След дъжд, сутрешна роса или поливане, влагата вътре в короната остава с часове или дни. Топлина + задържана влага = перфектният инкубатор за гъбички.
  2. Светлинен глад и гниене: Външните клонки блокират слънцето за вътрешните. Всяко иглолистно дърво естествено оголва и изсушава вътрешната си част. Проблемът е, че тези натрупани сухи иглички вътре в плътната корона започват да гният от влагата и стават основно "гнездо" за инфекции.
  3. Подземен стрес: Корените на прекалено сгъстените растения се борят агресивно помежду си за вода и хранителни вещества. Отслабеното от стрес дърво веднага губи имунитета си срещу паразити и болести.

Как се решава този проблем?

Решението не е да се откажете от плътния плет, а да спазвате 4 агротехнически правила, които осигуряват плътност отвън и проветрение отвътре:

1. Засаждане на оптимално разстояние (Търпение)

Най-честата грешка е засаждането на туи на по 30–40 см една от друга за "мигновен" ефект.

  • За Туя "Smaragd" оптималното разстояние е 60–70 см.
  • За Лейландски кипарис или Туя "Brabant" е 70–90 см.

При това разстояние растенията пак ще образуват непроницаема стена след 2–3 години, но стъблата и основните им корени няма да се задушават.

2. Капково напояване (Сухи листа)

Поливането с маркуч или пръскачки отгоре мокри цялата корона. Водата влиза вътре в гъсталака и остава там. Винаги използвайте капково напояване – така водата отива директно в корените, а короната остава суха.

3. Почистване на вътрешността (Веднъж годишно)

Всяка есен или ранна пролет е важно да бръкнете с ръце във вътрешността на живия плет и да изгребете натрупаните кафяви, сухи иглички. Това "отваря" пролуки за въздуха и премахва хранителната среда за гъбите.

4. Подрязване във форма на Трапец

Живият плет не трябва да се оформя като идеален правоъгълник. Подрязва се така, че основата да е малко по-широка от върха (форма на трапец). Така слънцето достига чак до най-долните клони, предпазвайки ги от изсъхване.