Ако имате черни петна по розите ВНИМАВАЙТЕ!

Това е най-разпространеното вредоносно гъбично заболяване в глобален мащаб.

 Diplocarpon rosaе е гъбичката, която причинява тези черни петна. Тя презимува в окапалите листа и заразените стъбла, като през пролетта отново се разпространява чрез водни капки.

Борба с гъбичката

Препоръчително е да третиранията започват още в ранна пролет в момента на разпукване на пъпките и се повтарят на всеки 7 до 14 дни през целия вегетационен период, особено по време на продължителни засушавания, редуващи се с валежи.

Фирма „АгроКари“ предлага голямо разнообразие от биологични продукти за борба. Тъй като гъбичката бързо развива резистентност към конвенционалната химия, био-решенията, които действат на физичен или имуностимулиращ принцип, са изключително ефективни.

Какво използвахме ние, когато нашите рози се разболяха?

Скуби Л съдържа 10% мед, 20% сяра и 0,5% манган. Медта и сярата са вещества, познати със своето контактно и превантивно действие срещу редица гъбични патогени. Когато попаднат равномерно върху листата, те могат да направят повърхността по-неблагоприятна за покълването и развитието на спорите на Diplocarpon rosae.

Скуби Л подпомага естествените защитни механизми на розите и може да ограничи появата на нови заразявания, особено ако се използва превантивно или при първите признаци на заболяването.

Пропоръчителна дозировка: 40 мл. / 10 л вода

Ним Азал Т/С е биологичен инсектицид и акарицид на основата на азадирахтин. Основното му предназначение е борба с листни въшки, акари, трипсове, белокрилки и други неприятели и заедно със Скуби Л на гъбични заболявания.

Продуктите на основата на масло от нийм могат да проявят превантивно действие срещу черните петна по розите, като образуват покритие върху листата и затрудняват развитието на спорите. Продуктът не трябва да се представя като самостоятелен фунгицид срещу Diplocarpon rosae. Той трябва да бъде част от общата грижа за розите, особено когато растенията едновременно са нападнати и от насекоми.

Хелиосол или Спрейфикс са прилепители и адювант на основата на борови терпени.

Листата на розите имат сравнително восъчна повърхност, върху която капките могат да се събират, да се плъзгат или да отскачат. Хелиосол подобрява омокрянето, разпределянето и прилепването на работния разтвор, така че фунгицидът да покрие по-равномерно горната и долната страна на листата. Освен това задържа капките по-дълго и намалява отмиването им при дъжд. По този начин помага на подходящия фунгицид да осигури по-надеждна защита срещу нови заразявания с черни петна. Той няма собствено фунгицидно действие и не може самостоятелно да унищожи Diplocarpon rosae. Неговата роля е да повиши ефикасността на фунгицида, с който се комбинира.

 

Как да познаете гъбичната инфекция Diplocarpon rosaе?

Листни лезии: От горната страна на листата се формират тъмнокафяви до черни кръгли петна.  Те имат типични назъбени ресничести очертания, дължащи се на растежа на гъбния мицел.  Симптомите се проявяват първо по най-долните листа, пожълтяване на околната тъкан и преждевременно окапване, което постепенно обезлиства растението и го изтощава ,тъй като не може да фотосинтезира.

Поражения по стъблата: По младите, неузрели едногодишни леторасти се образуват повдигнати, червеникаво - лилави до черни петна, които по-късно се превръщат в напукани рани.  

 

Изключително опасно непряко последствие е слънчевото прегряване на оголените стъбла. При пълно окачване на листата ,директната слънчева светлина нагрява соковете в незащитените клонки до критични температури, което води до появата на сериозни повреди и некрози . Освен това, преждевременното окапване на листата често провокира нежелана късна активация на спящите пъпки през есента. Този неочакван вегетативен растеж изразходва последните запаси от хранителни вещества в стъблата, оставяйки ги незрели и изключително уязвими на измръзване през зимния период, както и на последващи вторични инфекции от бактериални и гъбни патогени.  

 

Превантивни мерки:

Тъй като патогенът презимува главно в окапалите листа и инфектираните стъбла, абсолютен приоритет е пълното почистване на розариума през есента. Всички паднали листа и изрязани части трябва да бъдат събрани и незабавно изнесени от градината. Тези материали не бива да се оставят в компостни купи, тъй като спорите запазват жизнеността си в тях и могат да бъдат върнати обратно в почвата. Най-сигурното решение е тяхното изгаряне или изхвърляне в битовия отпадък. При пролетната резитба е необходимо всички клонки с видими черни или лилави петна да се изрежат до здрава дървесина. Инструментите за рязане трябва системно да се дезинфекцират с медицински спирт, чиста белина или специализиран битов дезинфектант след обработката на всеки отделен храст, за да не се пренесе заразата механично.  

 

Напояване и пространствено разположение

За да се предотврати задържането на влага по листата за повече от критичните 7 часа, поливането трябва да се извършва  в основата на растението – директно върху почвата, като се избягва всякакво намокряне на листната маса. Най-доброто поливане е именно капковото напояване.  

Храстите трябва да се засаждат на максимално слънчеви позиции, осигуряващи между 6 и 8 часа директно слънце греене на ден, и на разстояние от 1 до 1.25 m един от друг. Добра практика е засаждането на компаньонни растения като лавандула, които спомагат за естественото поддържане на необходимото разстояние между розовите храсти и подобряват проветрението. 

 

По отношение на торенето, розите изискват балансиран режим. Трябва да се избягва наторяването с прекомерни количества оборски тор или азотни торове с бързо освобождаване, тъй като те предизвикват буен растеж на меки вегетативни стъбла с нежна кутикула, която лесно се пробива от гъбните хифи. Обратно, редовното подхранване с калиев сулфат  през пролетта, лятото и есента  заздравява листните тъкани и прави розите значително по-устойчиви на инфекции.