Интензивно отглеждане на краставици в полиетиленови оранжерии –технология на отглеждане

Високият биологичен потенциал, краткият вегетационен период и отличните вкусови качества са главните фактори за повсеместното им отглеждане в култивационни съоръжения.В нашата страна краставиците заемат второ място след доматите по площ и по обща продукция. Най-голямо значение има отглеждането на краставици в застъклени и пластмасови оранжерии. По-ограничено се застъпва производството в тунели.

Оранжериите предоставят по-големи възможности за интензификация на производството. Под влияние на по-високата температура и влажност краставиците плододават по-рано. Удължава се беритбеният период и се получават по-високи и по-качествени добиви.

Присъединете се към Фейсбук групата        Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина

Производствени направления.

У нас са обособени три производствени направления: ранно, следразсадово и късно.

Ранното производство е основно. Производственият цикъл е от началото на пролетта до края на юли.

Следразсадовото производство се провежда в оранжерии, освободени през април и май от разсадите за ранно и за средно ранно полско производство на зеленчуци.

Късното производство се осъществява в оранжерии, освободени от ранни домати в оранжерия в средата или в края на юли. До есента от него се получават значителни и качествени добиви от кьсоплодни краставици /корнишони/. С това производствено направление се постига по-пълно използване на култивационните съоръжения.

Изисквания към сорта.

При ранното производство най-голямо значение имат ( сортовете с висока ранозрелост и продуктивност. Плодовете трябва да са с приятен вкус и аромат, нежна и сочна консистенция, без горчивина. Масата на плодовете трябва да е над 300 гр, а за износ - над 400 гр. Повърхността им трябва да е гладка, тъмнозелена, без пожълтяване. Понеже производството се осъществява, когато има условия за опрашване на цветовете, използват се предимно сортове,  които образуват женски цветове. На тези изисквания най- добре отговарят сортовете Сандра, Калунга, Белуга, Салво, Хъдсън и българският сорт Мирей.

За следразсадовото и за късното производство сортовете трябва  да са с по-голяма адаптивна способност към високите температури и към ниската влажност на въздуха. Важно е те да имат плодове с качества, необходими за консервирането. На тези изисквания  отговарят късоплодните сортове Адам, Амур, Левина, Паркер,  Калиопа, Тони, Ирен и Победа.

РАННО ПРОИЗВОДСТВО НА КРАСТАВИЦИ

Вегетацията на краставиците протича през период, когато климатичните условия са благоприятни. Затова то се застъпва във всички райони на страна. Най-подходящи са някои микрорайони в Благоевградско и Пловдивско.

Отглеждане на разсад на краставици.

Засява се около 30 дни преди засаждането. За топлите райони на страната срокът е в края на март. Субстратът / смеската/ се състои от торф и торфена смес и Агро перлит или от 2 обемни части разложен оборски тор и една част почва. С него се напълват пластмасовите саксии, в които се засяват по 1-2 рътени семена на дълбочина 3-4 см, и се полива обилно със затоплена до 22-25° вода. Саксиите се нареждат плътно една до друга в добре затоплени съоръжения. Температурата в тях се поддържа около 22 °С. При тази температура и влажност в смеската, 80-90 % от растенията поникват за 3-4 дни. Няколко дни по-късно, когато се оформят семеделите, температурата се понижава с 4-5° С и се осигурява максимално осветление. Понижава се и влажността на смеската. При поява на първия същински лист разсадът се прорежда и в саксия се оставя по едно растение. Останалите внимателно се изваждат и може да се използват за пикиране в други саксии. Преди засаждането разсадът трябва да е във фаза 3-  4 листа. Необходимо е той постепенно да се адаптира към условията, при които ще се засади.

Освен описаната технология, по-характерна за тунелно отглеждане , разсадът може да се отглежда и чрез пикиране. В този случай се сее в табли за разсад 28 гнезда, щайги или в топли лехи на разстояние 4 х4 см. Във фаза семедели растенията се пикират в саксии.

Облъчването на семената с лазерни лъчи ускорява растежните процеси. Не трябва да се пренебрегва и рътенето на семената с цел ускоряване на поникването.

Подготовка на оранжериите. В покритите с обикновено полиетиленово фолио оранжерии почвата през есента се изорава на дълбочина 30-35 см с едновременно торене с органични и с минерални торове. Внасянето на 8-10 т полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилно оползотворяване на минералните торове, суперфосфат и калиев сулфат. Обикновено цялата торова норма се внася преди основната обработка. На почви с по-лек механичен състав 1/з от нормата на тези торове се внася при пред посадъчната обработка на почвата или за подхранване по време на първото окопаване на растенията.

Основната обработка не се извършва еднакво, когато почвата е с дълбок хумусен слой, а подпочвата е водопропусклива. Тогава се обработва по-дълбоко с обръщателен плуг. При опасност от изнасяне на повърхността на соли оранта се извършва без обръщане на почвения слой. Тогава е подходящо да се прави про-дълбочаване на 40-50 см.

Преди засаждането почвата се култивира на дълбочина 18-20 см и се фрезува на 10-12 см. Внасят се примамки срещу неприятелите.

В оранжериите с трайно покритие през зимата обикновено се отглеждат студоустойчиви зеленчукови култури. Основните агротехнически мероприятия се извършват преди засяването им, а след прибирането им почвата се култивира на около 20 см дълбочина и се фрезува.

Предпосадъчната подготовка на оранжериите може да се съчетае със зареждането с биотопливо / пресен оборски тор, слама и др./ или с полагане на топлопроводни елементи /пластмасови тръби, каучукови или пластмасови маркучи и др./ за затопляне на почвата. Оранжерийните субстрати се зареждат в трапове, широки 60- 80 см и дълбоки 25-30 см. Върху тях се поставя 10-12 см почва, богата с хранителни вещества. Може да се използва и вермикомпост  -био тор от калифорнийски червей – като подобрител на свойствата на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. След затопляне на почвата с вода с температура 34-40° С топлопроводните елементи се вкопават на около 10 см дълбочина, а може да се поставят и повърхностно за вегетационно отопление.

Засаждане на разсада

На водопропускливи почви краставиците се отглеждат браздово /едноредово/ на разстояние 90x40 см. Когато почвата е по-тежка и влагоемка, се оформят бразди и леко издигнати лехи за засаждане на двуредови ленти. Лехите се правят широки 100 см, браздите 50 см, а растенията се поставят на 40-50 см едно от друго.

Грижи след засаждането.

Топлинния режим в оранжерията е от най-голямо значение. През първите няколко дни след засаждането температурата се поддържа около 25° С през деня и 15-18° С през нощта. През следващия период в топли слънчеви дни температури от 22 до 28° С, а в облачни дни от 20 до 25° С, се отразяват благоприятно върху нарастването на плодовете. Нощните са с 4-5° С по-ниски от дневните.

Регулирането на топлинния режим в пластмасовите оранжерии без отопление, засадени с краставици, е трудно. Затова често се прилага допълнително покриване на оранжериите с втори пласт фолио, а на растенията - с вътрешни тунели.

Редовната обработка на почвата и по-ранното прекратяване на проветряването в следобедните часове също имат значение за поддържане на топлинния режим.

Голямо е значението и на влажността на почвата и въздуха. Първите поливки са с хладка вода по гнезда, а в началото на май се капкови маркучи гравитационно или чрез оросяване. През този период и по-късно интервалите между поливките се намаляват и на силно водопропускливи почви са на 4-5 дни. По този начин влажността на почвата се поддържа над 80 % от ППВ.

Високата постоянна влажност на почвата е фактор за поддържане влажността на въздуха в оптимални граници. Влажността на въздуха се регулира между 80-90%.

През вегетацията растенията се подхранват главно с азотни торове. По изключение, ако не са внесени с основното торене, част от фосфорните и калиевите торове се дават при първото подхранване с азот едновременно с окопаването.

Разбира се вече на пазара има и много нови, лесни за употреба и ефективни 100 % био торове -  както поф формата на компост така и като течен екстракт, който много лесно може да се използва директно в системата за поливане.

Дозите на азотните торове са малки -10-15кг на декар, като интервалите са къси-10-15 дни. Подхранването с полуразложен или с пресен оборски тор, размит в поливната вода се извършва 4-5 пъти, като за всяко се използва около 1 т оборски тор на декар Първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плодообразуването или малко по-рано.

Прикрепването на стъблото се извършва на телени конструкция с височина 1.8-2.0 м. Стъблото се привързва с манила на 4-5 лист, а горният край на манилата се привързва с подвижен възел за тела.

При растенията, отглеждани чрез прикрепване, се прави резитба за формиране на стъблото и за определяне количеството на плодовете. Тя е в зависимост от сортовите особености.

При сорта Гергана разклонения се оставят на 20-25 см от основата на стъблото, като първите 1-2 се пензират на един лист и един плод, а по-горните - на 2-3 плода. Оставят се всички плодове, образувани по стъблото. Когато разклоненията са по-дълги, вегетацията се удължава и общият добив е по-висок. Това се дължи на биологичните особености на сорта- растенията образуват по голямата си част от плодовете по разклоненията.

При сорта Сандра, който образува само женски цветове, първият плод се оставя по стъблото на височина на 4-5 лист Следващите плодове се формират в пазвата на всеки лист, като не се допуска оставянето на двойки плодове. Върхът на растенията се отстранява, когато достигне 10-15 см над шпалирния тел. В тази част на централното стъбло се оставят 2-3 разклонения. Те се прехвърлят над тела и се спускат свободно надолу. Върховете им се пензират, когато достигнат 70-80 см над почвената повърхност. По този начин плододаването се премества отначало в горната микроза, а по-късно -обратно -надолу, в тази част, където през лятото микроклиматът е по-благоприятен за краставиците. През вегетацията растенията се окопават неколкократно на 8-10 см дълбочина с леко загърляне на стъблата. Така се създават условия за образуване на по-силна коренова система.

Борбата срещу болестите и неприятелите е едно от най- главните звена в технологията на отглеждането на краставиците Растенията се пръскат с различни препарати за предпазване от брашнеста мана, мана, листни въшки, оранжерийна белокрилка, акари и др. При поява на признаци от вирусни болести растенията се унищожават.

Беритба и добиви.

Беритбата започва през втората половина на май и приключва през юли. Добивът е от 8 до 12 т на декар.

СЛЕДРАЗСАДОВО ПРОИЗВОДСТВО

Оранжериите се почистват от растителните остатъци и от вътрешните малки тунелчета, използвани за разсадопроизводството, почвата се наторява с необходимите фосфорни и калиеви торове, изорава се на 20-23 см, фрезува се на 10-12 см и се внасят примамки срещу неприятелите.

При дългоплодните сортове се използва непикиран разсад, за късоплодните /корнишоните/ по-често се практикува директно засяване на рътени семена.

Непосредствено преди засаждането площта се маркира, като се използват същите схеми за разположение на растенията като при ранното производство, с по-голяма гъстота в реда /25-30 см/ за корнишоните.

Грижите за растенията след засаждането се състоят главно в регулирането на топлинния и водния режим. Води се редовна борба , срещу болестите и неприятелите.-Подхранва се с азотни торове през 15-20 дни с малки дози - по 10-15 кг на декар.

Растенията се закрепват за телена конструкция и се оформят чрез резитба за ускоряване на плододаването. От стъблото се отстраняват само първите 2-3 разклонения, а следващите се пензират отначало на 2-3 листа и 1-2 плода, а по-горните - след 5-6 лист. По стъблото се оставят всички образувани плодове.

Беритбата започва в началото на юни. Добивът до края на юли достига 4-6 т от декар.

КЪСНО /ЕСЕННО/ ПРОИЗВОДСТВО

Използват се оранжерии, освободени в началото на юли. След ' почистване от растителните остатъци и обилно поливане почвата се обработва на 25-30 см дълбочина. Високите температури през този период увеличават водопотреблението. Затова превес има браздовото отглеждане. Използват се главно късоплодни сортове. Засява се към 10-15 юли редово на разстояние 90x20-25 см или лентово по схема 90+50x15-20 см. Маркираните места се накопават плитко /6-8 см/ и в тях се засяват по 2-3 семена. Те се покриват с 2.5-3 см рохкава и влажна почва. За 3-4 дни се появяват първите кълнове. Растенията в гнездата се прореждат двукратно - във фаза семедели и при образуване на първи същински лист, като се оставя по едно растение в гнездо.

Грижите през вегетацията се състоят в: привързване на растенията с манила към опорна конструкция във фаза 5-6 лист, поддържане на сравнително по-висока влажност на почвата и на въздуха, окопаване 1 -2 пъти със загърляне на стъблото подхранване 3-4 пъти предимно с азотни торове, редовно пръскане срещу болестите и неприятелите и резитба. Резитбата се свежда до отстраняване на разклоненията в основата на стъблото до 20 см височина и до пензиране на по-дългите разклонения от първи разред след образуване на 2-3 листа. Върхът на стъблото се отстранява, когато достигне 10 см над тела. Беритбата започва през втората половина на август. Извършва се 2 пъти дневно, за да се увеличи продукцията от най- висококачествени плодове - дълги 3-6 см. Бере се до края на септември, а при благоприятни условия и до по-късно. Добивът достига 3-4 т от декар.

Присъединете се към Фейсбук групата        Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина

Използвана литератута: Оранжерийно зеленчукопроизводство - доц. д-р Николай Вълчев