“Мога да чуя настроението на пчелите - дали са ядосани или чужди пчели се опитват да влязат в кошера, дали кошерът е пренаселен, дали им е много топло или много студено“- казва Ариел Гилбърт - сляпа пчеларка от Петалума, Калифорния и продължава „Това, което искам да чуя е тихо и стабилно жужене. То показва, че всичко в кошера е нормално“. Тя и има три кошера в задния си двор.
Kогато през 1988 година губи зрението си, пчеларството се оказва едно от хобитата, от които тя си мисли, че трябва да се откаже. Скоро след това, обаче намира начини да прави много от нещата, които е правила и преди, разчитайки много повече на слуха си и на звуците около нея.
„Когато преди работих с пчелите, информацията, на която обръщах внимание беше преди всичко визуална. Сега трябва да разчитам и на много други сетива.“ –казва Ариел.
Тя не се притеснява да отвори кошерите в задния си двор и да бръкне дълбоко в тананикащата маса от хиляди пчели. Пръстите й нежно се милват в телата им, а те сякаш няма нищо против. Тя ги нарича „момичетата“.
Когато била на 10, рояк пчели влетели в задния й двор, търсейки нов дом и се събрали в голяма бръмчаща топка на едно от дърветата. Така и останали- голяма жужаща маса.
Дядо й извикал местен пчелар, да се погрижи за тях. Момичето гледало как мъжът спокойно се приближил към тях, внимателно поел гъмжащото кълбо в ръцете си и го отнесъл в колата. Било хипнотизирано.
В гимназията, родителите и капитулирали пред непрекъснатото й искане и купили първият й кошер, заедно с пчелите.
"Те дойдоха по пощата, заедно с кошера", казва тя. „Пощальонът беше ужасен. Звънна на вратата, майка ми отвори и той просто ги пъхна в лицето и каза: „Това ли са вашите пчели, госпожо?“
Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Отнема и много време да свикне, с тях.
„В началото се страхувах от тях“, каза Гилбърт и отива при тях напълно екипирана с гащеризон и ръкавици и споделя „Толкова много неща виждате като погледнете пчелната пита и кошера. Не мислех, че мога да бъда добър пчелар, без да мога да виждам."
Загубва зрението си в един миг
Ослепява мигновено, след като ползва капки за очи, в които има остатъци от Сода каустик.
Следват няколко месеца на дълбока депресия, но намира сили и се взема в ръце, посещава и училище за слепи.
И започва да чува танца на пчелите
Няколко години след инцидента, нейна приятелка я моли да се погрижи за кошерите, които има. След малко колебание Гилбер приема и изпитва огромно удовлетворение. Осъзнава, че голяма част от информацията за пчелите, която е получавала преди това от зрението си, сега получава от слуха си.
Работи по кошерите, слуша ги и записва звуците. Купува си микрофони, за да прави записи и вътре в кошера. Те и дават много детайлна информация за състоянието на пчелите и по-конкретна представа за случващото се в кошерите. Тя чува танца на рояка, чрез който пчелите показват една на друга къде да намерят прашец. При това не само го чува, но и забелязва вариации в звука, в зависимост от това къде се намира прашецът.
"Танцът, той се случва е в малък кръг", каза Гилбърт. „Ще чуете„ бъззз, бъззз, бъззз “, което се различава в зависимост от това колко далеч е прашецът.“
Връщането към пчеларството, връща и нормалния живот на Ариал, омъжва се отново и намира щастието в красотата и сложността на пчелните звуци.
Има и други слепи хора, които слушат пчелите.
Швейцарският ентомолог Франсоа Хубер губи зрението си на 15 години, но през 18 век прави големи открития за живота на пчелите. Доказва, че пчелите използват антените си за комуникация и че търтеите оплождат кралицата майка във въздуха, след което умират или биват изхвърлени от кошера, защото вече са си свършили работата.
Слепите хора, не са единствените които слушат пчелите. Има цели научни изследвания, които записват звуците на пчелите, за да разберат поведението им и постигат изненадващи резултати.
Присъединете се към Фейсбук групата Градината на моето семейство, за да имате достъп до всичко свързано с нуждите на Вашата градина
Остави коментар