Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса.

Кактусът, обаче  не знаел какво да направи.

-Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова грозен и неугледен с тия бодли ... Не, няма да ходя на рождения ден.

Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рождения и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко.

 Как се зарадвал Кактусът на поканата!

-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.

Рожденият ден на Розата настъпил.

Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно.

Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
 -Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.


Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рождения си ден.

разгледай и нашите цъфтящи кактуси