Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса.
Кактусът, обаче не знаел какво да направи.
-Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А
аз съм толкова грозен и неугледен с тия бодли ... Не, няма да ходя на рождения ден.
Но Розата била
чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса,
помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рождения и
ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко.
Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденият ден на Розата настъпил.
Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно.
Последен
към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и
ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти
подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше
такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но
аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рождения си ден.
Остави коментар