Важно условие за поддържане на подходящ микроклимат в оранжерията е познаването на процесите, които протичат в растенията и влиянието на условията на средата върху растежа. Голямата динамика на микроклиматичните фактори, които се създават в оранжериите, и тяхното регулиране до граници, оптимални за отглежданата култура, е безусловно необходимо. Важно е да се знаят и взаимоотношенията между средата и растенията, които произтичат от тези промени. Това е една система растение – среда, в която най-често растенията са принудени да се адаптират.

Равновесие между растежа и развитието на растенията


Всички продукти, създадени в процеса на фотосинтезата, се наричат обща продуктивност на асимилацията. Когато се извади количеството на веществата, изразходвани при дишането, остава това, с което се увеличава теглото на растенията, и се нарича чиста продуктивност на фотосинтезата. Стремежът е процесите на растеж и развитие да протича така, че балансът да бъде положителен. Целта е не само максимално да се запазят продуктите от фотосинтезата, но и продукцията да постъпи в определено време и при минимални разходи на средства.


Растението изразходва най-много вещества за дишане и растеж. Интензивността на дишането се определя от температурата на растението, а тя зависи от тази на въздуха и почвата. При високи температури дишането протича много интензивно и може да се наблюдава недостиг на пластични вещества. Тогава се освобождава малко енергия и растежът се забавя, а когато този процес в растението протича продължително време, то се изтощава става тънко, дълго и старите листа пожълтяват. Това явление се наблюдава при слаба фотосинтеза и бързо изразходване на пластичните вещества.

Трудностите свързани с ниските температури, възникват през есента предимно в неотопляемите оранжерии. През този период има много светлина и има възможност да се засили фотосинтезата, но в нощните и утринните часове температурите са ниски. Те понякога обуславят появата на антоциановочервеникаво оцветяване на листата на салатите, на върха на доматите и пиперовите растения. В подобни случаи повишаването на температурата позволява тези пигменти(натрупани асимилати) да се пренесат в други части на растението и да се освободи място за нови продукти на фотосинтезата.


Влияние на светлината и топлината

Зеленчуковите видове, отглеждани в оранжерии, се различават съществено по изискванията си към продължителността на деня. Доматите преминават в генеративна фаза независимо от продължителността на деня, докато салатите цъфтят при дълъг ден.

Нежелателното влияние на недостига на светлина , когато растенията се засенчват или имат малка светлинна площ, се дължи на високата концентрация на специфични растежни вещества, особено във връхната част на стъблото.

Голям дял от енергията на слънчевата светлина (около 75%) се задържа от листата. Тя се трансформира при фотосинтезата. Освен това около 15% от падналата светлина се отразява, а 10% преминава. Енергията се трансформира в резултат на биохимичните процеси или се предава на околния въздух. Максимално 5% от нея се използва при фотосинтезата, а около 70% се трансформира в топлина.

Когато растението е с много листа, долните отмират поради отслабналата фотосинтеза. Колкото по-слабо е слънчевото греене, толкова по-бързо листата в долната част пожълтяват.

Температурата на въздуха в оранжерията определя и тази на растенията. Най-бързо температурните промени настъпват в листната петура, по-бавно в стъблото и най-бавно в едрите плодове. В утринните часове при изгрев слънце може да настъпи кондензация на водните пари, което при сортовете краставици с нежна кожица в много случаи довежда до напукване на плодовете.

Посредством транспирацията растенията регулират температурата си. Когато въздушната влажност е много висока, транспирацията е слаба. Ако слънчевата топлина продължава да постъпва, температурата на растенията и най-вече на листата се повишава и твърде често, особено при краставиците, по тях се появяват сухи петна от прегряване.

При температури над 35°С поленът на зеленчуковите култури губи способността си да опложда. Друга особеност е, че с повишаването на почвената температура за нормалното протичане на дишането е необходимо по-голямо количество въздух, но много често е възможно да има недостиг на кислород. Това се дължи на преовлажняване, на силно уплътняване на почвата и др.

Понижаването на температурата забавя поглъщането на хранителните вещества. Постоянната много ниска температура в зоната на кореновата система ограничава толкова силно поглъщането на водата, че растенията изостават в развитието си. Високата почвена температура, обратно, обуславя осигуряване на много асимилати за кореновата система, в резултат на което тя се развива силно и е предпоставка за формиране на мощни растения.