Изчерпан

Award Winner

Доставка от 1 до 3 дни след извършване на поръчката. При необходимост от по-голям срок за доставка, тя се извършва след контакт с клиента и потвърждение.

Едроплодна смокиня- Ficus carica

Наличност:
Временно изчерпано количество
Код: 43030110

Прегледи: 3733

На база 0 отзива. - Напишете отзив

3.37€

Възможни варианти

Изберете количество

1 брой

100 броя (219.14€)

200 броя (354.12€)

Количество:

Купи

Сложи в количката Попитай директно

Добави в желани Добави за сравняване

Бърза поръчка по имейл

Или тел.: 0879542564

Описание
Отзиви

Едроплодна смокиня (Ficus carica)

Едроплодната смокиня (Ficus carica) е листопадно субтропично овощно растение от семейство Черничеви, което се предлага като младо растение за засаждане в двора, овощната градина или в голям съд. България е северната граница на разпространение на вида, а традиционните райони за отглеждане на смокини у нас са Южното Черноморие, Югоизточна България и Петричко-Санданската котловина. През последните десетилетия по-меките зими и по-дългото топло лято правят смокинята все по-интересна и за лични стопанства в други части на страната, стига да ѝ осигурите подходящо място. В по-хладни условия тя често се оформя като храст, а в топли и защитени места може да израсне като дърво с широка корона.

Едрите, дълбоко нарязани листа ѝ придават декоративен вид, затова смокинята намира място и в озеленяването на двора, не само сред овощните дървета. Плодовете се консумират пресни, сушат се или се използват за сладка и други домашни заготовки. Растението започва да плододава сравнително рано и при добри грижи остава в градината десетилетия. Нуждае се от много слънце, добре дренирана почва и защита от студени ветрове, а в районите с по-сурови зими е разумно да предвидите зимна защита. Там, където зимата е твърде студена за растение на открито, смокинята в саксия е практична алтернатива, защото съдът може да се прибере на защитено място.

Характеристики

Ботаническо име: Ficus carica, семейство Черничеви (Moraceae)
Тип растение: листопадно субтропично овощно дърво или храст
Листа: едри, с 3 до 7 дяла, на дълги дръжки
Светлина: пълно слънце
Почва: лека, богата и добре дренирана; pH ориентировъчно 6,0–8,0
Коренова система: плитка и широко разпростряна, без изразен стълбов корен
Студоустойчивост: повреди по младата дървесина под около −15 °C; при −18 до −22 °C растенията могат да загинат, в зависимост от продължителността на студа и състоянието им
Начало на плододаване: обикновено на 3-та–4-та година след засаждането
Дълготрайност: около и над 50 години
Приложение: прясна консумация, сушене, домашни заготовки; декоративно растение в двора и в големи съдове
Разфасовка: на брой, с възможност за поръчка на 100 или 200 броя

Засаждане и отглеждане

Етап	Период / Параметри	Съвети
Избор на място	Пълно слънце, минимум 6 часа директна светлина; топло южно изложение	Не засаждайте под други дървета и на места, открити за студени ветрове.
Засаждане	Пролет, след отминаване на силните студове; растения в съд – и през вегетацията	Ако корените обикалят по стените на съда, подрежете ги леко преди засаждане.
Разстояние	При повече растения – схеми от 4 × 4 м до 6 × 5 м	Оставете достатъчно място за короната и за корените, които се разпростират встрани.
Първа година	Без резитба	Оставете растението да се вкорени и да расте свободно.
Поливане	Равномерно в сухи периоди; по-рядко през есента	Избягвайте застояла вода, а наесен намалявайте поливането, за да премине растението в покой.
Подхранване	От 1-вата–2-рата година, според почвен анализ	Не торете в края на лятото – късният прираст е по-чувствителен към зимни повреди.
Резитба	Пролет след силните студове и ранно лято	Работете с ръкавици – млечният сок от срезовете дразни кожата.
Зазимяване	След окапване на листата	Махайте защитата постепенно напролет, когато растежът започне.
Беритба	Лято – есен, според сорта	Откъсвайте плода, като го държите за дръжката.

FAQ – често задавани въпроси

1. Нужна ли е втора смокиня за опрашване?

Повечето смокини в домашните градини са от т.нар. обикновен тип и завързват плод без опрашване, така че едно растение е достатъчно. Сорт опрашител се изисква при промишлени насаждения от типове, при които опрашването се извършва от специални осички.

2. Как да разбера, че смокинята е узряла, и колко се съхраняват плодовете?

Узрелият плод е мек, увисва на дръжката си, а при откъсване не изтича бял млечен сок; понякога от отвора в долния край се появява капка сладък сок. На стайна температура пресните смокини издържат кратко, а в хладилник – до около седмица, понякога две. За сладко и други заготовки може да ги берете малко преди пълната зрялост, за да се повреждат по-малко.

3. Мога ли сам да размножа смокинята?

Да, смокинята е сред най-лесните за размножаване овощни видове. През есента вземете вдървесени резници с дължина около 20 см и ги засадете в съд със смес за вкореняване или направо в канавка на открито – вкореняват се бавно, за няколко месеца. Други начини са вкореняване на ниски клони чрез полагане в почвата през пролетта или есента и засаждане в съд на издънки от основата през пролетта.

4. Защо смокинята хвърля листа или плодове през лятото?

Най-честата причина е засушаване – растението сваля листа и плодове, когато почвата изсъхне прекалено. Особено уязвими са новозасадените смокини, тези в съдове и растенията до стена, където дъждът трудно достига корените. В горещо и сухо време ги проверявайте често и поливайте, така че почвата да остане равномерно влажна.

5. Напролет по клоните има почернели малки плодчета – какво означава това?

Почернелите презимували плодчета са измръзнали и няма да се развият – така студената зима унищожава ранната реколта. Проверете ги в началото на разлистването. Щетата засяга само плодчетата от миналата година; растението продължава да залага плодове по новите леторасти през сезона.

Още дървета и храсти за двора ще откриете в категория Дръвчета и храсти, а материали за зимната защита на младата смокиня – в Агрил и защитни покривала.

Виж повече

Отглеждане на смокиня в саксия

Смокинята понася добре ограниченото пространство за корените. Когато корените не могат да се разрастват свободно, бурният листен растеж намалява и растението насочва повече сили към плодовете. Затова отглеждането в съд е подходящо не само за тераса или веранда, но и за райони, където зимата е твърде сурова за растение на открито.

За младо растение започнете със съд с ширина и дълбочина около 30 см и качествена почвена смес на основата на градинска почва, а не само торф, защото тя запазва структурата си няколко години. На всеки две години, в началото на пролетта, пресаждайте в съд, който е само малко по-голям от предишния. Когато по-нататъшното уголемяване стане непрактично, върнете растението в същия съд, като леко подрежете корените и подмените разронената смес. В годините между пресаждането сменяйте само горния слой с пресен.

Зрелите, плододаващи растения се развиват най-добре в големи съдове – около 75 литра и повече. На всеки 3–4 години контейнерната смокиня става коренообвита: извадете я, отстранете около една трета от кореновата бала и я върнете в съда с допълнителна смес.

Почвата в съда изсъхва много по-бързо, затова в горещи дни проверявайте влажността ежедневно. През вегетацията подхранвайте на две седмици с течен тор с високо съдържание на калий, докато плодовете започнат да зреят в края на лятото. Корените в саксия са по-уязвими на студ, отколкото в земята: при очаквани температури под около −7 до −9 °C преместете съда в гараж или друго защитено, неотопляемо помещение. През зимата не оставяйте саксията в подложка с вода.

Как се образуват и узряват плодовете

Смокинята няма видими цветове. Това, което наричаме плод, е месесто съплодие, в което цветовете се развиват скрити, а дребните хрупкави зрънца вътре са същинските плодчета. Цветовете и плодовете се образуват в пазвите на листата.

Смокинята може да образува повече от една реколта. Първата идва от миниатюрни плодчета, които се залагат по върховете на леторастите в края на лятото, презимуват с размер на грахово зърно и узряват през следващото лято. Втората реколта се образува по леторастите от текущата година. При условията в България стопанско значение има лятната генерация – съцветията цъфтят през юли и плодовете узряват през август. В зависимост от сорта зреенето може да е кратко, около 30–45 дни през август, или по-продължително – около 60 и повече дни до края на септември и през октомври.

Времето по време на зреене влияе силно на качеството. Влажното време в този период води до напукване и ферментация на плодовете, а растенията на по-ниски и влажни места дават плодове с по-груба кожица и по-ниско захарно съдържание. Поддържайте почвата равномерно влажна и избягвайте прекомерното поливане, което също предизвиква напукване. Сухото и топло лято, съчетано с напояване, благоприятства зреенето и по-ранното приключване на вегетацията, което подобрява устойчивостта на растението през зимата.

Резитба на смокиня и оформяне

През първата година оставете смокинята да расте без резитба. През втората година изберете от 4 до 8 от най-силните леторасти за основни клони – така се оформя стабилен скелет на храста или короната. Ако предпочитате форма на дърво, за сортовете за прясна консумация у нас се препоръчва по-ниско стъбло – около 50–70 см.

Резитбата на смокиня се прави два пъти годишно: в началото на пролетта, след последните силни студове, и в началото на лятото. При пролетната резитба имайте предвид, че реколтата за годината вече е по клоните – това са дребните плодчета по върховете на миналогодишните леторасти. Затова оставете достатъчно от тях незасегнати. Намалете броя на младите леторасти от предходната година с около една трета, като при изрязването оставяте чеп от около 2,5 см. Отстранявайте изсъхналите, повредените и кръстосващите се клони.

През лятото прищипвайте върховете на новите леторасти. Силната резитба предизвиква буен нов растеж, затова я прилагайте само когато целите да ограничите размера на растението. Започвайте рязането от основата нагоре, за да не капе млечен сок върху вас.

Зазимяване на смокиня според района

Най-благоприятни условия за смокинята у нас има край Южното Черноморие, в Югоизточна България и в Санданско-Петричката котловина. В Горнотракийската низина зимите са по-сурови, но в полите на Родопите и на по-високи места условията за презимуване са по-добри. Засаждането в най-топлото кътче на двора, например близо до стена с южно изложение, която задържа топлина, повишава шанса смокинята да презимува без сериозни повреди.

Надземната част на смокинята може да измръзне, но растението обикновено се възстановява от подземната си част. Затова не е необичайно дръвче, което е израснало за няколко години, след студена зима да изглежда като храст за година-две. След такива повреди се прави възстановителна резитба, при която се премахват измръзналите части.

След окапване на листата обвийте клоните със слама или сено и ги закрепете с мрежа, или покрийте растението с агрил или зебло. В по-студените райони някои градинари прилагат и традиционен метод: връзват гъвкавите клони, полагат ги в изкопана под растението канавка, покриват ги с листа, сено или талаш и отгоре с 20–30 см пръст, а напролет, в края на март или началото на април, ги откриват. За да е по-лесно това полагане, в такива райони младите растения понякога се засаждат под наклон.

Място, почва и коренова система

Корените на смокинята се разпростират хоризонтално повече от два пъти извън проекцията на короната. Основната им част е в слоя до около 80 см, а отделни корени достигат до 260 см дълбочина. Не засаждайте смокиня близо до дренажни системи и водопроводни тръби, защото корените могат да ги запушат. От стени и огради оставете около метър разстояние за бъдещия растеж.

Видът на почвата е по-малко важен от добрия дренаж. Най-подходящи са леките, богати и умерено влажни почви с неутрална или слабо алкална реакция. На много песъчливи почви по-често се срещат нематоди, които вредят на смокинята. Ако искате да ограничите растежа и да насърчите плододаването при засаждане в земята, изкопайте яма с дълбочина и ширина около 60 см, облицовайте страните ѝ с вертикално поставени плочи и положете на дъното 10–20 см слой чакъл или натрошен камък.

Всяка пролет мулчирайте около смокинята с компост или добре угнил оборски тор, като оставяте малък кръг около стъблото свободен. Растенията, които растат без ограничение на корените в редовно мулчирана почва, обикновено не се нуждаят от допълнително торене.

Вредители, болести и защита на плодовете

Смокинята има сравнително малко болести и неприятели, затова в домашната градина често се отглежда без химически средства. По растенията могат да се появят щитоносни въшки и брашнести червеци, които смучат сок, а при отглеждане в оранжерия – и паяжинообразуващи акари. Към края на сезона по листата понякога се развива ръжда; тя влошава вида на растението, но обикновено не е сериозен проблем, освен ако нападението не е силно.

Узряващите плодове привличат птици, а меките плодове могат да бъдат повредени и от петнистокрилата дрозофила. Когато плодовете започнат да зреят, покрийте растението с мрежа, опъната стегнато и държана на разстояние от плодовете с колчета, за да не се заплитат птиците.