Дръвчета и храсти

Дръвчета и храсти за двора и градината

Дръвчета и храсти в контейнер са растенията, с които се прави постоянната картина на един двор: живият плет покрай оградата, бордюрът около алеята, единичното дърво в средата на моравата. За разлика от цветята, които се сменят всяка година, тези растения се засаждат веднъж и остават десетилетия, затова изборът им тежи повече от цената на едно растение.

В категорията има около петдесет позиции, разпределени в няколко ясно различими групи: вечнозелени иглолистни за целогодишна структура, листопадни цъфтящи храсти за цвят през сезона, дребнолистни видове за оформен жив плет и няколко плодни дръвчета, които вършат едновременно декоративна и стопанска работа. Растенията се предлагат в саксии от 1 и 2 литра, тоест с оформена коренова топка, а не с голи корени.

Купувачите обикновено идват с една от три задачи: озеленяване на нов двор от нулата, попълване на липсващо растение в съществуващ жив плет или добавяне на един акцент на определено място. И трите се решават с различни видове, затова си струва да се знае какво отличава групите една от друга, преди да се пълни количката.

Откъде идват декоративните храсти в саксия

Живият плет е по-стар от декоративното градинарство. В голяма част от Европа плетовете са били работеща ограда, която дели ниви и пасища и спира добитъка, а не украса. Едва по-късно подстриганият храст влиза в градината като елемент на оформление: геометрично изрязани чемширени бордюри, стени от зеленина и фигурни форми, които изискват вид с дребни листа и плътно разклоняване. Оттам идва и днешният навик живият плет да се търси измежду няколко конкретни вида, вместо да се прави от какъвто и да е храст.

Втората промяна е техническа и е много по-скорошна. Дълго време разсадниците са продавали растения с голи корени, което значи, че засаждането е било възможно само в кратък прозорец през покоя, късна есен или ранна пролет. Отглеждането в контейнер променя това: кореновата топка остава цяла при изваждане от саксията, растението не изпитва шока от прекъснати корени и може да се засади почти по всяко време, когато земята не е замръзнала или пресъхнала.

Точно затова растенията в тази категория пристигат в саксия от 1 или 2 литра. Обемът не е случаен: той е достатъчен за коренова система, която да издържи преместването и да се захване бързо, и същевременно е достатъчно малък, че растението да остане с разумно тегло и цена. Когато четете по-долу, че един храст ще стане 2 метра висок, а стои в еднолитрова саксия, разликата се обяснява с това, а не с грешка в описанието.

Видове и разновидности

Дръвчетата и храстите тук се групират по онова, което определя мястото им в двора: остават ли зелени през зимата, цъфтят ли, издържат ли на подстригване и дават ли плод.

Иглолистни и вечнозелени

Тази група държи двора зелен и през декември. Кълбовидната туя Danica е добър пример какво да очаквате: компактен храстовиден хабитус, плътни люсповидни листа и изумруденозелен цвят, който през зимата минава в лек бронзов оттенък. Достига 60–70 см на височина и толкова на ширина и расте бавно, тоест формата се държи сама, без всяка година да се коригира с ножица. Бавният растеж има и обратна страна: празно място не се запълва бързо, затова разстоянието при засаждане се мисли предварително.

Кълбовидната форма обаче е само единият вариант в групата. В решетката стоят и западна туя, китайска, люспеста, миризлива и златиста хвойна, атлански кедър и лавзонов лъжекипарис, а разликата между тях е преди всичко в хабитуса: едните растат на кълбо и остават ниски, другите се източват нагоре в колона или конус и с годините стават същинско дърво. Изборът между двете е решение за силует, а не за цвят, и се взема според това дали мястото има нужда от височина, или от нисък обем.

Цъфтящи листопадни храсти

Листопадните цъфтящи храсти дават цвят, който вечнозелените нямат, срещу оголени клони през зимата. Вайгелата Bristol Ruby цъфти в тъмночервено с лек розов оттенък, с дребни фуниевидни цветове по цялата дължина на разклоненията, през пролетта и лятото и с частичен повторен цъфтеж наесен. Расте бързо и стига 200–220 см височина при 150–180 см ширина, което я прави подходяща както за свободно растящ храст, така и за по-висок цъфтящ плет. Обича слънце, понася полусянка и предпочита богата, добре дренирана почва.

Храсти за жив плет и бордюри

За оформен плет се търси вечнозелен вид с дребен лист, който понася често подстригване и не оголва отдолу. Лъскавият нокът отговаря на това: вечнозелен широколистен храст с по-дребни листа от сродните видове, който често се използва вместо чемшир за живи плетове и бордюри. Крайните му размери са 150–160 см височина и 150–180 см ширина, а студоустойчивостта стига до -15°C. Тази граница има значение при по-студени и открити места, където зимните минимуми слизат под нея по няколко нощи в годината.

До плета работи и по-ниският етаж. Бръшлянът, зелениката и мечото грозде покриват земята и наклонените места, където косенето е неудобно, а лигуструмът и фотинията се използват за по-едри, свободно оформени стени от зеленина. Комбинацията от подстриган плет отпред и почвопокривен вид в основата му затваря картината и оставя по-малко открита пръст за плевели.

Плодни дръвчета с декоративна стойност

Няколко от видовете в категорията вършат двойна работа: държат формата на двора и дават плод. Смокинята е ниско листопадно дърво с 4–5 разклонения, гладка кора и едри дланевидни листа, което достига между 3 и 10 метра в зависимост от условията и води произхода си от Близкия изток и Средиземноморието. Плодовете са дребни и сладки, 3–5 см в диаметър, от светло до тъмнолилаво при узряване. Дървото не е претенциозно към почвата и понася горещина и бедни терени, но иска поне осем часа пряко слънце на ден и издържа на студ до около -18°C. В същата група влизат нарът и кивито, за което се засаждат мъжко и женско растение.

Как да изберете дръвчета и храсти според мястото

Първият критерий е крайният размер, не размерът в саксията. Вайгела в еднолитрова саксия изглежда дребна на щанда, а след няколко години заема 150–180 см в ширина. Ако мястото до пътеката е 80 см, храстът или ще се реже наполовина всяка година, или ще притисне минаването. Обратното също е грешка: кълбовидна туя с крайни 60–70 см, засадена да закрие ограда, никога няма да я закрие.

Вторият критерий е задачата. За плътен оформен плет се търси дребнолистен вечнозелен вид, който издържа подстригване; разстоянието между растенията се определя от крайната им ширина и от това колко бързо искате плетът да се затвори, а не от размера на саксията. Пример: за бордюр покрай алея с кълбовидна туя се смята с крайна ширина 60–70 см на растение, тоест десетметрова алея от едната страна поема около петнадесет растения, ако короните трябва да се допрат, и по-малко, ако предпочитате да останат отделни кълба.

Третият критерий е зимата на конкретното място. Разликата между вид, който издържа до -15°C, и такъв, който издържа до -18°C, изглежда малка на хартия, но решава дали растението ще се възстанови след студена нощ на открито било. Тук влиза и излагането: смокиня, засадена на място с по-малко от осем часа слънце, ще расте, но няма да върже свястно.

Четвъртият критерий е скоростта на растеж и обемът на саксията. Бързорастящите видове затварят празнината за един-два сезона, но искат редовна резитба; бавнорастящите държат формата с малко работа, но търпението е задължително. Двулитровата саксия дава по-развита коренова система от еднолитровата и съответно по-бърз старт през първата година.

Ако целта е цвят през по-голямата част от сезона, изборът не е един храст, а няколко с различно време на цъфтеж. Ерика тръгва рано, вайгелата и дойцията поемат пролетта и лятото, дървовидната ружа и индийският люляк държат късното лято, а абелията цъфти дълго и застъпва края на сезона. Три или четири вида, подбрани така, вършат повече работа от десет храста, които цъфтят едновременно две седмици и после стоят зелени.

Засаждане и поливане

Редът е прост и се спазва еднакво за храст и за дръвче. Първо се избира мястото според изискванията за слънце и според крайните размери на вида, после се копае дупка, по-широка от кореновата топка, с разрохкано дъно. Растението се поставя така, че горната граница на топката да съвпадне с нивото на почвата, засипва се и се полива обилно, за да се слегне пръстта около корените. Торът се влага в изкопаната пръст при засипване, а не се сипва директно върху корените.

Поливането през първата година е разликата между растение, което се захваща, и растение, което се мъчи. Най-практично е линията да се реши веднъж с капково напояване, защото при жив плет ръчното поливане на всяко растение бързо става ежедневна работа. Мулчирането около основата задържа влагата и ограничава плевелите, които в първите сезони се борят с младото растение за вода.

Поддръжка и дълготрайност

Резитбата се определя от вида, не от календара. Цъфтящите храсти като Bristol Ruby се режат след цъфтежа: резитба в грешен момент през пролетта обикновено отнема голяма част от цвета за годината. Бавнорастящите иглолистни с кълбовидна форма нямат нужда от друго освен от изчистване на изсъхнало, докато оформеният жив плет иска подстригване няколко пъти през вегетацията, за да остане плътен.

Зимата носи няколко нормални промени, които често се приемат за проблем. Бронзовият оттенък по листата на кълбовидната туя през студените месеци е характерен за вида и минава напролет. Листопадните храсти оголват напълно, което не е повод за тревога, а част от цикъла им. Истинските зимни рискове са други: неполято растение, влязло сухо в студовете, и млад екземпляр на открито било, където вятърът изсушава повече от температурата.

Дълготрайността зависи най-много от първите две години. След като кореновата система излезе извън обема на бившата саксия, повечето видове в категорията стават значително по-самостоятелни по отношение на поливането. Дотогава редовната вода, мулчът и защитата от плевели вършат повече работа от всякакво торене.

Типични грешки при избора и засаждането

Най-честата грешка е купуване по вида на растението на щанда. Дребното в саксията и едрото след пет години са едно и също растение, а мястото се планира по второто. Оттам идва и класическата картина: плет, засаден плътно до оградата, който след няколко години я е избутал, и алея, стеснена наполовина от храст, избран без да се погледнат крайните размери.

Втората грешка е несъобразената резитба. Подстригване на цъфтящ храст непосредствено преди цъфтежа маха тъкмо това, за което е купен. Третата е спиране на поливането веднага след като растението е засадено и изглежда добре: първите седмици минават на резервите от саксията, а проблемът излиза месец по-късно, в първата истинска жега.

Четвъртата грешка е засаждане на слънцелюбив вид на сянка, с надеждата, че ще свикне. Смокинята и подобните на нея растат и на по-малко слънце, но резултатът обикновено е издължено растение с малко или никакъв плод. Промяната на мястото след години е много по-скъпа от една добре обмислена позиция в началото.

Ако не сте сигурни кой вид ще свърши работа за конкретното място, кажете ни размерите, изложението и какво искате да постигнете, и ще предложим варианти от наличните. За двор, който се прави от нулата, си струва напояването да се планира заедно със засаждането; поемаме и проектирането и монтажа на напоителни системи. Разгледайте и розите, ако търсите цъфтящ акцент. За въпроси и заявки сме на 0879 542 564 или на място в магазина в Стара Загора, а адресът и работното време са в Контакти. Доставяме за цялата страна.