Индийски люляк бял - Lagerstroemia indica “Acoma“ - 2 литра

Къде да засадите бял индийски люляк 'Acoma'

Най-важното условие за този сорт е слънцето. При пълно огряване растението расте силно и цъфти обилно, докато в сянка растежът и цъфтежът отслабват, а болестите по листата и младите леторасти се появяват по-лесно. Големите сенчести дървета създават и допълнителен проблем, защото се конкурират с индийския люляк за влага. Липсата на слънце и вода е най-честата причина за слаб растеж и беден цъфтеж.

При планиране на мястото е добре да се има предвид крайният размер на храста. Ширината му с годините надминава височината, затова 'Acoma' се нуждае от свободно пространство около себе си, за да развие естествената си закръглена и леко увиснала форма. Засаждането на подходящ по размер сорт е много по-добро решение от постоянното съкращаване на по-едро растение, поставено на тясно място. Доброто проветряване около короната също е част от профилактиката срещу болести.

Сортът е подходящ като самостоятелен акцент в двора, в смесени храстови бордюри и за масови засаждания в паркове и обществени пространства. Кореновата система е енергична и плитка, затова засадените под короната растения може да изпитват конкуренция; там са по-подходящи издръжливи почвопокривни видове. Кората на индийския люляк е тънка и лесно се наранява от косачки и тримери, а мулчираната зона около стъблата създава безопасна дистанция.

Подготовка на почвата и засаждане на растение от 2-литров съд

Индийският люляк понася и неблагоприятни почвени условия, но расте и цъфти значително по-добре в добре подготвена почва. За 'Acoma' създателите на сорта посочват най-добро развитие в тежка глинесто-песъчлива до глинеста почва с pH между 5,0 и 6,5. Условието, което не бива да се пренебрегва, е доброто оттичане, защото в преовлажнена почва корените са застрашени от гниене.

1. Изкопайте яма поне два пъти по-широка от кореновата бала. Дълбочината не трябва да надвишава височината на балата.
2. Извадете растението от съда и го поставете така, че да бъде на същото ниво, на което е растяло в контейнера.
3. Засипете с почвата от ямата, като предварително разбиете буците и премахнете камъните и другите примеси.
4. Полейте обилно, за да слегне почвата около корените и да се премахнат въздушните джобове.
5. Покрийте ямата с 8–12 cm органичен мулч – борова кора, раздробена дървесина или окапали листа. Ако мулчираната площ е по-широка от ямата, ефектът е още по-добър.

Изследванията показват, че добавянето на органични подобрители само в посадъчната яма не е необходимо. Когато почвата в ямата е много по-рохкава и богата от околната, корените остават в нея и не се разпростират навън. Ако искате да подобрите почвата, разпределете подобрителя равномерно в по-широка площ около мястото за засаждане.

Поливане през първите две години и след това

Непосредствено след засаждането растението се полива обилно. През първите два месеца, при липса на дъжд, се полива веднъж седмично, като водата трябва да навлажни цялата коренова бала. Макар индийският люляк да понася засушаване, той има нужда от редовно поливане, докато се вкорени добре, което обикновено отнема около две години. Това е особено важно при засаждане на тесни и ограничени места, където корените се развиват по-трудно.

Утвърдените храсти понасят сухи периоди, но поливането по време на засушаване в периода на цъфтеж подпомага по-доброто цъфтене. Прекаленото поливане и късният растеж обаче не са желателни, особено в края на сезона, защото новите меки леторасти не успяват да узреят преди зимата.

Торене без излишен азот

При индийския люляк по-малкото тор е по-доброто решение. Лекото торене с комплексен тор напролет, след като листата се появят, и евентуално през лятото е напълно достатъчно. Подходящи са универсални градински торове с балансирано съдържание на азот, фосфор и калий, например 8-8-8 или 10-10-10.

Утвърдените растения се подхранват еднократно напролет, като торът се разпръсква равномерно под короната. Най-подходящият момент е точно преди дъжд; ако това не е възможно, торът се полива веднага след внасянето. Мулчът не е нужно да се отстранява. Прекомерното азотно торене води до буен растеж на листа за сметка на цветовете, а новите леторасти стават по-уязвими на зимни повреди.

Резитба и оформяне

Индийският люляк цъфти върху прираста от текущия сезон, затова, ако резитба е необходима, тя се прави в периода на покой – от късна зима до ранна пролет, преди растежът да тръгне. Разпространено е погрешното схващане, че храстът трябва да се реже силно, за да цъфти. Всъщност най-красиви и естествени са растенията, подрязвани слабо или изобщо не подрязвани. Сортовете с полуджуджешки растеж като 'Acoma' са избрани именно за да не се налага постоянно намаляване на размера им.

Силното скъсяване на клоните, т.нар. „топване“, разваля естествената форма и стимулира появата на много издънки от основата. Тези меки издънки са подходящи за развитие на брашнеста мана, която после може да премине към короната, и привличат листни въшки. Ако решите да оформяте храста, следвайте проста последователност:

• премахнете издънките, които растат от основата;
• при нужда отстранете долните клони, за да се откроят стъблата и декоративната им кора;
• изрежете гъстите, кръстосващите се и растящите навътре клони в короната.

Избягвайте подрязване в началото на есента. Резитбата по това време предизвиква нов растеж и пречи на растението да навлезе в покой, а силни студове могат сериозно да увредят храст, който не е напълно подготвен за зимата.

Зимуване и студоустойчивост

Хибридите между L. indica и L. fauriei са създадени с цел по-добра студоустойчивост и устойчивост на болести. Националният дендрарий на САЩ посочва за 'Acoma' климатични зони USDA 7b–9, а сортът се приспособява към различни почви и климатични условия. При индийския люляк зимната издръжливост зависи в голяма степен от узряването на дървесината: растението се нуждае от продължителен горещ летен период, за да се подготви за студа.

Всичко, което стимулира късен растеж – обилно азотно торене, прекомерно поливане в края на сезона или есенна резитба – намалява студоустойчивостта, защото новите леторасти не успяват да узреят. Слоят органичен мулч около основата помага да се изолират корените от крайни температури.

Болести и профилактика

Брашнестата мана е най-разпространената и сериозна болест по индийския люляк. Тя се развива най-често късно напролет и наесен, при топли дни, хладни нощи и висока влажност, като покрива листата, младите леторасти и цветовете с бял прашест налеп. Засегнатите цветни пъпки може да не се отворят. 'Acoma' е селектиран именно с устойчивост на брашнеста мана и е класифициран с висока устойчивост в университетски сравнения на сортове.

Устойчивостта не замества добрите условия за отглеждане. Сянката и лошото проветряване увеличават риска от болести, а силната резитба създава меки издънки, по които маната се развива по-лесно. Гниенето на корените се предотвратява, като растението се отглежда в добре дренирана почва. Така най-ефективната профилактика е изборът на слънчево, проветриво място с добър дренаж и умерени грижи без прекомерно торене.

История

'Acoma' е резултат от кръстосване, направено през 1969 г. в Националния дендрарий на САЩ, между L. indica 'Pink Ruffles' и хибрид между L. indica и L. fauriei. Целта на програмата била да се получат по-компактни хибридни лагерстремии, толерантни към брашнеста мана. Растението било отбрано от получената популация през 1972 г., размножено и разпространено за изпитване.

Сортът е обявен официално през септември 1986 г. и е описан от селекционера д-р Доналд Еголф в списание HortScience заедно със сортовете 'Hopi', 'Pecos' и 'Zuni'. Те са първите полуджуджешки хибриди между двата вида, съчетаващи устойчивост на брашнеста мана с различни цветове на цветовете; дотогава всички подобни хибриди на дендрария са били малки дървета. 'Acoma' е регистриран в Международния регистър на културните сортове Lagerstroemia през май 1992 г. Хибридните сортове на дендрария носят имена на индиански народи, а през 1998 г. 'Acoma' получава отличие в програмата Florida Plants of the Year.