-17 %

Award Winner

Доставка от 1 до 3 дни след извършване на поръчката. При необходимост от по-голям срок за доставка, тя се извършва след контакт с клиента и потвърждение.

Миризлива хвойна - Juniperus Sabina

Наличност: В наличност
Код: 4301007

Прегледи: 2796

На база 0 отзива. - Напишете отзив

3.38€

4.06€

Количество:

Купи

Сложи в количката Попитай директно

Добави в желани Добави за сравняване

Бърза поръчка по имейл

Или тел.: 0879542564

Описание
Отзиви

Миризлива хвойна (Juniperus sabina) – вечнозелен храст за слънчеви откоси и скални кътове

Миризливата хвойна, позната още като казашка хвойна (Juniperus sabina), е вечнозелен иглолистен храст от семейство Кипарисови с полегнали и разперени клони. В природата расте в планините на Централна и Южна Европа до Кавказ, включително в България, най-често по скали и сипеи. В градината обикновено достига 1,2–1,8 м височина, но се разпростира на 1,5–3 м ширина. Затова покрива добре откоси, подпорни зидове и по-големи скални кътове. Храстът не е капризен към почвата и расте дори в бедна, каменлива или варовита земя. След като се вкорени, понася и суша. Отглежда се в зони от 3 до 7 по USDA, тоест издържа на силни зимни студове.

За да се развива добре, хвойната има нужда от пълно слънце и почва, от която водата се оттича бързо. В застояла влага корените лесно загниват. При смачкване или резитба клонките пускат остра, специфична миризма, откъдето идва и българското име. Всички части на растението са силно отровни, затова работете с ръкавици и изберете място далеч от детски кътове и от животни. Видът е и зимен гостоприемник на ръждата по крушата, така че не го садете до круши. Растенията се продават в саксия от 2 л и могат да се засадят директно на постоянното място.

Характеристики

Вид: Juniperus sabina (миризлива, казашка хвойна), сем. Кипарисови
Тип растение: вечнозелен иглолистен храст с полегнали и разперени клони
Размер в градина: ориентировъчно 1,2–1,8 м височина и 1,5–3 м ширина
Листа: тъмнозелени; по младите клонки игловидни, по по-старите люспести
Плодове (галбули): кълбести, 5–7 мм, синьочерни с восъчен налеп; отровни
Светлина: пълно слънце
Почва: добре дренирана; подходящи са глинести и варовити почви, стига да не задържат вода
Устойчивост: на студ (зони 3–7 по USDA), на суша след вкореняване и на ерозия по склонове
Кора: червеникаво-сива до кафява, по старите стъбла се лющи на ивици
Доставка: растение в саксия от 2 л

Засаждане и отглеждане

Етап	Период / Параметри	Съвети
Избор на място	Пълно слънце, добре дренирана почва	Избягвайте ниски места, където след дъжд стои вода. На разстояние от круши.
Разстояние	Крайна ширина 1,5–3 м	Оставете място на храста да се разпростре, защото по-късно не може да се съкрати силно.
Време за засаждане	Извън периоди на мраз и силна жега	Растение в саксия се засажда най-удобно през пролетта или есента, когато почвата не е замръзнала и не е изсушена.
Посадъчна дупка	2–3 пъти по-широка от кореновата бала, дълбока колкото нея	Садете на същата дълбочина, на която растението е било в саксията.
Поливане	Обилно след засаждане, редовно през първия сезон	След вкореняването хвойната понася суша. Не поддържайте почвата постоянно мокра.
Мулчиране	5–10 см органичен мулч	Кора, компост или листна шума. Мулчът не трябва да опира до стъблото.
Резитба	Късна зима – ранна пролет	Режете само в зелената, облистена част на клоните.

FAQ – често задавани въпроси

1. Могат ли плодчетата да се използват като хвойнови зърна за подправка?

Не. За подправки и за ароматизиране на джин се използват плодовете на обикновената хвойна (Juniperus communis). Плодчетата на миризливата хвойна приличат на тях, но са силно отровни и не бива да се берат за никаква кулинарна цел.

2. Всеки храст ли образува синьочерни плодчета?

Не. Видът е предимно двудомен: мъжките растения образуват само дребни прашникови шишарчета, които разпръскват прашец в началото на пролетта, а плодчета се развиват по женските. Узряването им е бавно и обикновено завършва през пролетта на следващата година.

3. Колко силно може да се съкрати прекалено разраснал се храст?

Препоръчва се да не махате повече от една трета от дължината на всеки клон. Ако храстът е надраснал мястото си и може да се смали само с рязане до голата дървесина, по-практично е да го замените с ново растение, засадено на по-подходящо място.

4. Подходяща ли е за двор до оживена улица?

Да. Миризливата хвойна понася замърсения въздух в градска среда, а в райони със сърни и елени обикновено не е предпочитана храна за тях. При засаждане покрай тротоар помислете за разстоянието до пешеходците, за да не се налага честа резитба.

5. Бодлива ли е като обикновената хвойна?

Възрастните клонки са покрити с люспести листенца, дълги едва 1–2 мм, и не бодат. По-острите игловидни листа, дълги 5–10 мм, се срещат главно при младите растения и по засенчените долни клонки на по-големите храсти.

Разгледайте още дръвчета и храсти за жив плет и градина или целия раздел Озеленяване и ландшафт.

Виж повече

Къде да засадите миризливата хвойна

В природата казашката хвойна живее по стръмни варовити скали, издатини и сипеи. Това подсказва и най-подходящото ѝ място в градината: сух, слънчев и каменист участък, където много други растения трудно издържат. Добре стои в алпинеум, между големи камъни или над подпорна стена, откъдето клоните могат свободно да се спускат.

На откоси и насипи храстът покрива почвата и помага за укрепването ѝ, защото понася ерозия и плитка, каменлива земя. Може да се използва и като нисък, свободно растящ бордюр покрай алея или ограда, стига да има достатъчно място в ширина. Не е подходящ за строго оформен жив плет, който изисква постоянно подстригване.

Преди да изберете мястото, огледайте за круши в двора и наблизо. Ако имате крушова градина, по-разумно е да изберете друг иглолистен храст за този участък.

Засаждане стъпка по стъпка

Изкопайте дупка, 2–3 пъти по-широка от кореновата бала и не по-дълбока от нея. Стените може да са леко наклонени навън.
Извадете растението, като го хващате за саксията или за балата, а не за клоните. Облечете ръкавици.
Огледайте корените. Ако обикалят в кръг по стената на саксията, срежете ги и направете 3–4 вертикални среза по балата с остър нож, дълбоки 2,5–5 см.
Поставете балата върху неразкопана почва на дъното. Горната ѝ част трябва да е на нивото на терена. В тежка, глинеста почва я оставете 2,5–5 см над нивото.
Засипете с изкопаната почва, без да добавяте торф или компост в дупката. Притиснете леко с ръка, без да тъпчете.
Полейте бавно и обилно, за да се напои балата и да излязат въздушните джобове. Ако почвата слегне, досипете.
Покрийте с 5–10 см органичен мулч в кръг около растението, като оставите свободно пространство около стъблото.

Поливане и грижи през първите години

Докато корените не излязат от балата и не навлязат в почвата около нея, храстът зависи от поливането. През първия сезон поливайте така, че водата да стига до цялата коренова зона. Щом растението се вкорени, става сухоустойчиво и по-късно се полива само при продължително засушаване.

Прекаленото поливане е по-голям риск от сушата. В мокра, лошо дренирана почва хвойната лесно развива кореново гниене. Ако на мястото водата се задържа, засадете храста на леко повдигната леха или могила.

През първите 2–3 години дръжте кръг около храста без трева и плевели и поддържайте в него 5–10 см органичен мулч. Така растението не се конкурира за вода и хранителни вещества, а почвата остава по-равномерно влажна и защитена от резки температурни промени. Не слагайте найлон под мулча, защото корените се изтеглят към повърхността и страдат от летните жеги и зимните студове.

Резитба без голи петна

Хвойните растат само от връхните точки на клонките. Старата дървесина без листа не пуска нови леторасти, затова всяко отрязване до гол клон оставя празно място завинаги. Това е основното правило при миризливата хвойна.

Режете в края на зимата или рано напролет, преди да тръгне новият растеж.
Премахвайте сухи, счупени и болни клони до здрава тъкан.
За да ограничите ширината, срежете прекалено дълъг клон до странично разклонение, което още има зелени листа. Така срезът се скрива под останалата маса.
Не подстригвайте храста с ножица за жив плет по повърхността. Изборната резитба на отделни клони запазва естествената форма.
Използвайте чисти, остри ножици и ръкавици с дълъг маншет.

Болести и неприятели

Най-често хвойните от този вид страдат от изсъхване на върховете и иглиците, от кореново гниене при преовлажняване и от ракови рани по кората. От неприятелите се срещат листни въшки, щитоносни въшки, торбести молци и паяжинообразуващи гъсеници, а при сухо и горещо време и акари. Редовният оглед на вътрешността на храста помага проблемите да се забележат навреме.

Специален случай е ръждата по крушата (Gymnosporangium sabinae). Гъбата няма как да завърши развитието си без два гостоприемника: зимува по хвойната, а през лятото напада крушите. По хвойната се образуват многогодишни задебелявания по клонките, от които напролет, след влажно време, излизат оранжеви желеподобни израстъци. Спорите от тях заразяват крушите, по чиито листа през лятото и есента се появяват ярко оранжеви петна.

Спорите се пренасят с вятъра на големи разстояния, според някои данни до около 6 км. Най-сигурната превантивна мярка е хвойната да не се сади в близост до круши. Ако забележите подутини с оранжеви израстъци, изрежете заразените клонки и ги изнесете извън градината.

Безопасна работа с растението

Juniperus sabina се определя като силно отровно растение. Етеричното масло в клонките, с най-висока концентрация във връхните леторасти, дразни кожата и може да предизвика мехури. Веществата могат да проникнат и през здрава кожа, затова при резитба, пресаждане и събиране на отрязаните клонки носете ръкавици и дрехи с дълги ръкави.

Растението е опасно и за животни: кучета, котки, птици и особено преживни животни като овце и кози. Не го засаждайте покрай огради на пасища или дворове с домашни животни и не давайте отрязаните клони на животни. Ако в дома има малки деца, изберете място, до което те нямат свободен достъп.

Защитен вид в българската природа

Казашката хвойна е включена в Червената книга на България като застрашен вид и е защитена от Закона за биологичното разнообразие. У нас се среща в Западния Предбалкан, Средна Стара планина, Рила и Източните Родопи, на 550–1300 м надморска височина. Популациите са малки, често от няколко до 30 растения на площ едва от 3 до 40 кв. м.

Видът се размножава предимно вегетативно и се възобновява много бавно. Сред основните заплахи за него е изкореняването от природата за озеленяване и алпинеуми. Затова за градината използвайте само растения, произведени в разсадник, и никога не изкопавайте хвойни от планината.

История

Видът е описан научно от Карл Линей през 1753 г. Родовото име Juniperus идва от латинското название на хвойната, а видовото sabina е свързано със сабините, древен народ от Централна Италия. На места, където ареалите на миризливата и китайската хвойна (Juniperus chinensis) се застъпват в Северозападен Китай, двата вида се кръстосват естествено. Хибридът им, известен като Пфицерова хвойна (Juniperus × pfitzeriana), е сред най-разпространените декоративни хвойни в градините.