Блестящ лъскав нокът - Lonicera nitida 'maigrun'

Блестящ лъскав нокът 'Maigrun': нисък вечнозелен храст за сянка и бордюр

Блестящият лъскав нокът 'Maigrun' е единствената лоницера в нашия асортимент, която расте ниско и разперено, а не нагоре. Затова върши две задачи, за които обикновено се купуват два различни храста: покрива земята там, където тревата не се получава, и оформя нисък вечнозелен бордюр покрай алея или пред по-висок плет. Сортът е за двор със сенчести и полусенчести кътове, за склон под дървета и за ивицата между по-едри храсти, която иначе се плеви всяка седмица.

Втората разлика се вижда от пръв поглед. Листата са светлозелени и ярки, докато другите лоницери в категорията са тъмнолистни. На снимката растенията са такива, каквито пристигат при вас: в саксия от 1 литър, с клонки, които още отсега се навеждат встрани и показват накъде ще се развие храстът.

Откъде идва името Lonicera nitida 'Maigrun'

Всяка от трите части на името казва нещо за растението. Родът Lonicera носи името на германския ботаник от XVI век Адам Лоницер, а видовото име nitida на латински означава „блестящ“. Оттам идва и българското название, в което лъскавината присъства два пъти. Видът расте естествено в югозападен Китай и влиза в европейските градини в началото на XX век чрез растенията, събрани там от английския ботаник Ърнест Уилсън. В Англия се налага като храст за жив плет, защото дребният му гъст лист се подстригва почти като чемшир, а самият храст расте много по-бързо. Там и досега го наричат „чемширов нокът“.

С разпространението на вида от него са отбрани сортове с различен характер. Едни растат по-изправено и се ползват за оформен плет; в асортимента ни такъв е 'Elegant'. Други остават ниски и разперени, и 'Maigrun' е от тях. Името на сорта е немско: Maigrün означава „майско зелено“ и описва точно онова, което го отличава от тъмнолистните роднини, светлия свеж тон на листата, какъвто повечето храсти имат само през май. На етикетите у нас умлаутът обикновено отпада и сортът се пише 'Maigrun'.

Как е устроено растението

Листата на блестящия лъскав нокът 'Maigrun' са дребни и лъскави и стоят гъсто, почти без разстояние помежду си, по двете страни на тънки гъвкави клонки. Тази плътност е причината храстът да изглежда запълнен още в саксията и да затваря земята под себе си: под листната маса пада малко светлина и плевелите трудно се развиват. На близкия план се виждат и самите клонки, тънки и червеникавокафяви, които се огъват, без да се чупят.

Храстът расте ниско и разперено: клонките се насочват повече навън, отколкото нагоре, и с времето полягат към земята. Понеже е вечнозелен, покривът над почвата остава и през зимата. На склон това има и практическа страна: разклонените клонки държат почвата и намаляват отмиването при дъжд.

Растението пристига в саксия от 1 литър с оформена коренова топка. Обемът е достатъчен, за да се засади направо на постоянното място, без да се доотглежда в по-голям съд.

Какво означават параметрите

Според таблицата на страницата храстът е висок 50–80 см и широк 80–150 см, тоест поне толкова широк, колкото е висок, а често почти двойно по-широк. Това е пропорцията на почвопокривен храст, не на плет. Нисък бордюр от 'Maigrun' стои между коляното и кръста, не закрива гледката от двора и при редовно подстригване се държи и по-ниско.

Ширината е числото, от което се смята гъстотата. При почвопокривка се садят 3–4 растения на квадратен метър, на около 50–60 см едно от друго. Храст, който ще стане широк 80 см и повече, засаден на 50–60 см от съседа си, след разрастване се застъпва с него с 20–30 см. Затова площта се затваря напълно, вместо да остане на петна от отделни кълба. При по-рядко засаждане покритието пак ще се получи, но по-бавно, и през цялото това време земята между растенията трябва да се плеви.

Студоустойчивостта е до около -15 °C. Границата има значение за открити, ветровити места и за райони, където зимните минимуми слизат под нея. Като почвопокривка растението има едно предимство: снегът ляга отгоре и го пази. Ако все пак измръзне, това обикновено са върховете, изложени на вятър, а по-старите клонки в основата остават здрави и храстът избива отново от тях.

Подходящи са слънце, полусянка и сянка. На практика това значи, че 'Maigrun' може да влезе под корона на дърво, на северна страна на къща или на северен склон, където тревата се развива трудно. Храстът иска богата почва, която не задържа вода, и умерени поливки. Обратното на това е място, където след дъжд водата стои с дни: там кореновата топка от саксията се задушава, преди корените да са излезли в почвата наоколо.

Растежът е бърз. При нова площ това е плюс, защото празното място се затваря по-скоро. При бордюра е задължение: без резитба той излиза от формата си.

Приложение

Склон под дървета. Сенчест наклон от 20 квадратни метра при 3–4 растения на квадрат иска 60–80 растения. Тук сортът е на мястото си по всички показатели: понася сянката, стеле се по наклона и задържа почвата, докато тревата на същото място остава рядка.

Бордюр покрай алея. При 4–5 растения на линеен метър в един ред 12-метрова алея поема 48–60 растения от едната страна. Ако бордюрът е от двете страни, това са 96–120 броя, колкото е и разфасовката от 100 броя, с която продуктът се предлага наред с единичните растения.

Долен етаж пред по-висок плет. Пред плет от туя или лигуструм остава ивица земя, която е в сянката му и трудно се поддържа чиста. Нисък ред 'Maigrun' покрива тази ивица и дава на композицията втори, по-светъл тон зелено, който се откроява на тъмния фон.

Има и места, за които сортът не е правилният избор. На слънчев и сух склон без напояване той ще се мъчи, защото иска умерено, но редовно поливане; там по-добре се справят видове, описани като сухоустойчиви, като мечото грозде или люспестата хвойна 'Blue Carpet'. За зелена стена над метър височина ниският хабитус е недостатък, а не предимство. И трето, място, което задържа вода след всеки дъжд, не е за него, колкото и да е сенчесто.

Засаждане и съседство

Лъскавият нокът 'Maigrun' се засажда през пролетта или есента. За бордюр опънете канап и поставете растенията в един равен ред на 20–25 см едно от друго. Втори ред не е нужен, защото храстът и без това се разширява встрани; два реда правят бордюр, който след няколко години е по-широк от предвиденото и излиза на алеята.

За почвопокривка е по-добре растенията да се разположат шахматно, на 50–60 см, така че всяко да стои срещу празнината в съседния ред. Клонките тогава запълват празнините равномерно, без ивици гола земя по редовете. Ако почвата е бедна или тежка, към изкопаната пръст се добавя торф, за да стане по-рохкава и да задържа влагата по-равномерно.

До затварянето на площта земята между растенията остава открита. Мулчиращо фолио или мрежа между тях спестява плевенето през първите сезони, а по-късно клонките полягат върху мулча и го скриват.

Поливането е най-лесно с кръгъл капков маркуч, положен по реда на бордюра или на зигзаг през почвопокривната площ. За трайно насаждение кръглият маркуч е по-удобен от лентата, защото остава на място години наред и не се сменя всеки сезон.

Трите най-чести грешки при засаждането са свързани с първата година. На склон растенията се слагат нарядко, за да се спести, и почвата между тях се отмива, преди да се затвори. Бордюрът се засажда в два реда и после се реже всяка година отстрани. А поливането се спира, щом растенията изглеждат добре, въпреки че корените още не са излезли от обема на саксията.

Резитба и грижа през годината

'Maigrun' се реже два пъти в годината. Основното скъсяване е в края на зимата или в ранна пролет, преди новия растеж. Второто минаване е лятото и е по-леко: изравнява се онова, което е избягало от формата. Честото подрязване кара клонките да се разклоняват и храстът става по-гъст, вместо да оголее отдолу.

При бордюра ножицата върви по опънат канап за равна горна линия, а страните се оставят леко скосени, така че долните клонки да получават светлина. Така изглежда подстриганият вариант на снимката. При почвопокривката целта е друга: не форма, а равномерна височина. Подрязват се само клонките, които стърчат над общата маса, и тези, които излизат на пътеката.

През първия сезон поливайте, преди почвата около кореновата топка да е изсъхнала напълно. Топката от саксията изсъхва по-бързо от пръстта около нея и може да е суха, докато отгоре земята изглежда влажна.

Ако след студен вятър върховете покафенеят, не бързайте да режете. Изчакайте пролетта, изрежете сухото до зелено и храстът ще пусне нови клонки от долната част.

Кога да изберете друг сорт или вид

В категорията има няколко растения, които вършат близка работа, и границата между тях е ясна:

• Лоницера 'Elegant' е със същия произход, но листата ѝ са тъмнозелени, а клонките с червеникав оттенък. Тя е за по-висок оформен плет, с размери около 150–160 см на височина и 150–180 см на ширина.
• Обикновеният лъскав нокът (Lonicera nitida) без сорт е с най-дребните листа в групата и се използва като заместител на чемшира в оформени плетове със същите размери.
• Дребната зеленика (Vinca minor) е почвопокривно растение за сянка, което напролет цъфти в синьо-виолетово. Взема се, ако искате цвят, а не само зеленина.
• Мечото грозде (Cotoneaster dammeri) остава до 35–40 см, сухоустойчиво е, цъфти в бяло и държи червените си плодове през зимата. За слънце или частична сянка и за по-сухо място.
• Люспестата хвойна 'Blue Carpet' е висока 20–30 см, сребристосиня и издържа до -35 °C, но иска слънце и не понася силна сянка.
• Овалолистното птиче грозде (Ligustrum ovalifolium) е за висок плет и може да стигне до 4 м.

Ако трябва да решите между 'Maigrun' и останалите, въпросите са два: колко високо искате растението да стигне и колко слънце получава мястото. Ниско, светлозелено и на сянка е 'Maigrun'.

Останалите храсти за плет и за покриване на земята ще намерите в категорията дръвчета и храсти. Ако не сте сигурни колко растения ще ви трябват, пратете ни размерите на площта и изложението и ще ви помогнем със сметката. Можете да ни се обадите на 0879 542 564 или да ни пишете през страница Контакти.