- Наличност: Временно изчерпано количество
- Код: 43803001
Атласки кедър (Cedrus atlantica) – вечнозелено иглолистно дърво за градината
Атлаският кедър, или Cedrus atlantica, е едно от най-ефектните вечнозелени иглолистни дървета за голяма градина или парк. Носи името на планината Атлас в Северна Африка, откъдето произхожда, и се разпознава по характерния сребристо-сив до синьо-зелен цвят на игличките. Расте с отворена пирамидална форма, а долните клони се разстилат почти до половината от височината на дървото. Това е едро дърво, което иска простор. При добри условия достига 30 до 35 метра, а в отделни случаи и до 40, макар в градинска среда обикновено да остава по-нисък, отколкото в естественото си находище. Възрастните екземпляри понасят добре засушаване, когато корените им не са притиснати от малко пространство. Кедърът се засажда като солитер, който да се вижда отвсякъде, или в просторно озеленяване, където има място да разгърне короната си с годините. Ако търсите близка алтернатива с по-мек, увиснал силует, разгледайте и Хималайския кедър (Cedrus deodara).
Характеристики
- Вид: Атласки кедър (Cedrus atlantica)
- Тип: вечнозелено иглолистно дърво
- Цвят на игличките: сребристо-сив до синьо-зелен
- Форма: отворена пирамидална, с разстилащи се клони
- Височина при зрялост: ориентировъчно 30–35 м, рядко до 40 м
- Устойчивост на суша: добра при възрастни екземпляри
- Почва: кисела, добре дренирана глинеста; понася и алкални и песъчливи при добър дренаж
- Разфасовка: растение в саксия 2 л
Засаждане и отглеждане
| Условие | Стойност | Бележка |
|---|---|---|
| Място | слънчево, просторно | Оставете разстояние от сгради и други дървета. Короната става широка. |
| Почва | кисела, добре дренирана | Понася алкални, песъчливи и глинести почви, ако водата не застоява. |
| Поливане | редовно през първите години | Младите растения искат влага, докато се вкоренят. По-късно нуждата намалява. |
| Устойчивост на суша | добра при зрели дървета | Важи, когато корените са успели да се разстелат надълбоко. |
| Подрязване | по принцип не е нужно | Оставете дървото да оформи естествения си силует. Рязането на долни клони деформира формата. |
| Приложение | солитер, парк, голяма градина | Не е подходящ за малки дворове заради крайния размер. |
За количествени поръчки и озеленяване
За озеленители и ландшафтни проекти предлагаме количествени отстъпки при поръчка на 100 или 200 броя, като цената на брой намалява спрямо единичната. Младите растения в саксия 2 л се транспортират лесно и се прихващат добре при засаждане наесен или рано напролет. Ако проектът включва смесени иглолистни групи, комбинирайте атлаския кедър с други дръвчета и храсти от разсадника. За справяне с типичните болести и вредители по иглолистните вижте и материала ни за иглолистните живи плетове.
FAQ – често задавани въпроси
1. Колко бързо расте атлаският кедър?
Растежът е умерен. В първите години дървото влага силите си в кореновата система и напредва бавно, след което започва да набира по няколко десетки сантиметра годишно при добри условия. Затова му отредете финалното място от самото начало.
2. Кога е най-добре да се засажда?
Растение от саксия може да се засади през по-голямата част от годината, но най-сигурно се прихваща наесен или рано напролет, когато температурите са умерени и почвата задържа влага. Избягвайте засаждане в пика на лятната жега.
3. Издържа ли на българските зими?
Да, видът е студоустойчив и се отглежда в умерен климат без проблем. Младите растения обаче са по-чувствителни през първата зима след засаждане, затова е добре да замулчирате основата, за да предпазите корените.
4. На какво разстояние от сграда да го засадя?
Планирайте с оглед на крайния размер, а не на младото растение. Короната се разширява силно с годините, а под гъстата сянка на кедъра трудно вирее трева или ниска растителност. Дръжте го далеч от постройки, огради и подземни комуникации.
Забележка: Посочените размери и характеристики са ориентировъчни и зависят от климатичните условия, почвата и грижите. Крайната височина и форма се постигат в рамките на много години. Растението се доставя в саксия 2 л и подлежи на аклиматизация след засаждане.
Виж повече
История на атлаския кедър
Атлаският кедър е планински вид от Северна Африка. Днес ботаническите данни посочват естественото му разпространение от северно и северно-централно Мароко до северен Алжир; именно от планината Атлас идва и името му. Видът принадлежи към рода Cedrus в семейство Pinaceae, а научното име Cedrus atlantica е публикувано през 1855 г.
През XIX век дървото започва да се отглежда и в градините на Северна Европа. Така от вид, свързан с атласките планински масиви, то се превръща и в парково дърво за умерен климат. Градинарите ценят разпознаваемата му корона и синкаво-зеления тон на игличките; по-късно именно тези белези дават начало и на декоративни селекции. Предлаганият атлански кедър запазва вида с естествен, широко разгъващ се силует, затова има смисъл да се планира като дългогодишен акцент на открито място.
Атлански кедър за открито място и дългогодишен силует
Атланският кедър се отличава с отворена пирамидална корона и клони, които с времето се разтварят встрани. Това го насочва към просторна градина, парк или свободна тревна площ, където дървото може да се вижда от разстояние. Страницата на продукта описва игличките като сребристи до синьозелени — особеност, която се чете най-добре, когато около короната има светлина и свободно пространство. Ако търсите мек, увиснал силует, не бъркайте този вид с хималайския кедър; при атлаския кедър формата е по-отворена и изправена.
Това не е растение за тясна ивица до ограда или за малък двор, в който след години короната би опряла в сгради и други дървета. По-добре още при засаждането му да оставите посока за бъдещото разрастване. Като солитер той не се нуждае от гъсто обкръжение, за да има присъствие в композицията.
Размерът на атлаския кедър определя мястото
За зрял атлански кедър са публикувани ориентировъчни 30–35 м височина, а в отделни случаи до 40 м. Това число не е обещание за еднакъв резултат във всеки двор, но е важна граница при избора на място: планирайте според размера на възрастното дърво, а не според младото растение. Широката корона също иска отстояние от фасади, огради, въздушни проводници и други дървета.
Игличките са в сребристо-сив до синьо-зелен диапазон, а вечнозеленият характер запазва обема на короната и през зимата. Затова фонът има значение: светла стена, открита морава или по-ниска растителност ще оставят формата видима. Не засаждайте плътно под бъдещата корона растения, които се нуждаят от много слънце. За избор на още дървесни видове разгледайте категория дръвчета и храсти.
Почва, светлина и засаждане
Продуктовата страница препоръчва слънчево и просторно място. Посочена е кисела, добре дренирана глинеста почва, като видът понася и алкални или песъчливи почви, когато водата не се задържа около корените. Точно дренажът е практичната проверка преди засаждане: ако избраното място остава мокро след валеж, първо подобрете оттичането или изберете друга позиция.
Засадете атлаския кедър в окончателното му място и след това уплътнете почвата около кореновата бала, без да притискате стъблото. Свободният кръг около основата улеснява поливането през първите години и пази от конкуренция с тревата. За идеи за по-широка композиция и други групи растения използвайте раздела озеленяване и ландшафт.
Поливане и поддържане след прихващане
Младият атлански кедър се полива редовно, докато се вкорени; с възрастта нуждата от поливане намалява. Публикуваната добра поносимост на засушаване важи за зрели екземпляри, чиито корени вече имат място да се разстелят. Не приемайте това като причина току-що засаденото растение да остава без вода в сух период. При продължителна жега проверявайте влагата в зоната на корените, вместо да преценявате единствено по повърхността на почвата.
По принцип не е нужно формиращо подрязване. Оставете естествения силует да се развие и не премахвайте ниски клони само за да освободите място, ако това ще промени желаната форма. Наблюдавайте състоянието на игличките и при съмнение за проблем потърсете насоки от специалист, преди да прилагате препарат или да режете. Редовното наблюдение е по-полезно от рутинна резитба, защото позволява промяна в мястото, влагата или оттичането да се забележи навреме.
